Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com


МОЖЕ ЛИ МЕДЪТ ДА ЗАМЕСТИ АНТИБИОТИЦИТЕ

01.07.2019

Няколко опасни бактерии, включително стафилококи и пневмококови патогени, се нуждаят от една или две мутации, за да придобият резистентност към антибиотиците. Според прогнозите на СЗО, това заплашва милиони хора и учените от целия свят се опитват да намерят заместител на антибиотиците.

Както се оказва, обикновеният мед може да се превърне в ефективно средство срещу микробите.

Първите научни данни за антибактериалните свойства на меда се появяват през 1919 г., когато британският изследовател Уолтър Сакет последователно поставя в мед бактерии на дизентерия, паратифоидни бактерии и причинители на коремен тиф. След това учиният определя след колко време те умират. Първите оцеляват в меда от пет до десет часа, вторите - почти ден, а третите - два дни. Тогава много малко хора обръщат внимание на работата на Сакет. Първо, по това време целият свят знае за пеницилина. Второ, самият учен допуска голяма грешка, предлагайки да се лекуват тежки инфекции, като се ядат няколко лъжици мед всеки ден. Разбира се, този подход не е имал особен ефект.



За Сакет и неговото откритие си спомнят след седемдесет години, когато се появяват няколко публикации за употребата на мед като лечебен агент. Британски експерти анализират 33 проучвания, в които участват общо около две хиляди души и петстотин животни. Всички доброволци са имали незаздравяли, инфектирани рани. И във всички случаи лечението с мед се оказва по-ефективно от традиционната антибиотична терапия.

Освен това, медът се справя по-добре с лечението на повърхностни изгаряния, отколкото сребърния сулфадиазин, който обикновено се използва в такива случаи. Според данните на индийски лекари, продуктът, произведен от пчелите, напълно е излекувал изгаряния при 81% от пациентите, докато обичайното лекарство постига това само при 37%.

Специалистите правят предположение, че за това спомага водородният пероксид, получаващ се, когато медният ензим глюкозооксидаза реагира с кислородните молекули във водата. Когато попада на инфектираното място, медът извлича влага от него, в резултат на което се образува пероксид и раната се дезинфекцира.

Това обяснение изглеждало логично, докато американски изследователи не отстраняват водородения пероксид от мед, получен от манука (Leptospermum scoparium). След това нанасят пречистения продукт на инфектирани рани на няколко доброволци. Лечението помага, въпреки че е по-малко ефективно. Според австралийски и новозеландски учени, медът и без пероксид запазва антибактериалните си свойства поради етеричните масла, съдържащи се в мануката. Известно е, че тези вещества имат антимикробен и лечебен ефект. Ето защо, освен раните и изгарянията, медът се справя и с причинителите на сериозни инфекциозни заболявания - дори и тези, срещу които антибиотиците са безсилни.



Учените смесват мед с широкоспектърни лекарства - рифампицин, оксацилин, гентамицин и клиндамицин, след което ги тестват върху няколко щама Staphylococcus aureus. В почти всички случаи медът засилва ефекта на антибиотика - това е особено забележимо върху щамовете, които успешно се противопоставят на лекарството, но са безсилни срещу медо-антибиотичната смес.

Скоро след това, шведски учени показват: не е въпрос от кое растение е получен медът (въпреки че терапевтичната му ефективност зависи от него), а в особените млечнокисели бактерии. Те се срещат в специално разширение в хранопровода на пчелите. Изследователите изолират млечнокиселите бактерии от мед и тестват тяхната ефективност при метицилин-резистентни стафилококи, Pus sygnosis и ванкоциминоустойчиви ентерококи. Те ефективно се справят с тези опасни патогени. Тайната на успеха на млечнокиселите бактерии е в тяхното количество и разнообразие, смятат авторите на изследването. За разлика от антибиотиците, в които има само една активна съставка, медът съдържа 13 полезни микроорганизми, способни да участват в нужния бактериален коктейл в зависимост от заплахата.



Освен със стафилококите и Pseudomonas aeruginosa, медът се справя със смъртоносните бактерии Pseudomonas и Burkholderia cepacia, причинявайщи тежки респираторни инфекции. Тези микроорганизми са способни да причинят толкова големи увреждания на белите дробове, че понякога са необходими трансплантации на нови органи. Да се отървем от вредните бактерии е много трудно поради множествената резистентност към антибиотиците.

В експеримент на британски биолози, опасни микроби отстъпват под натиска на меда. Учените са отгледали колонии от патогенни бактерии върху белодробната тъкан на прасета, след което са се опитали да атакуват микроорганизмите с антибиотици, мед и медно-антибиотична смес. В първия случай загиват 29% от патогените, във втория - 39%. Медно-антибиотичната смес е ефективна в 90% от случаите.

Авторите на изследването смятат, че медът е една от основните алтернативи на антибиотиците, тъй като патогенните бактерии не развиват резистентност към този продукт. Единственото нещо, което трябва да се направи за неговото широко приложение е да се реши проблемът с инсектицидите, които вредят на пчелите. Макар за хората тези вещества да не са опасни, те влияят на поведението и концентрацията на пчелите и на тяхната дейност. Изследователите настояват да се намери заместител на използваните днес инсектициди, за да не бъдат унищожени пчелите. В края на краищата, тогава човечеството ще се лиши не само от вкусното лакомство, но и вероятно от решение на проблема със супербактериите, с които дори най-мощните антибиотици не могат да се справят днес.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net