News

Дълбочината на сухата част на пропастта е 69,5 м, дълбочината на наводнената част е най-малко 404 м, което я прави най-дълбоката сладководна подводна пещера в света.

Според легендата великоморавският владетел Моймир II (известен от историята като Моймир I) скочил от коня си в нея, преследван в нощта от група коварни велможи, заплашващи Моравия, които в тъмнината пропаднали в зиналата бездна.

Храницката пропаст се намира недалеч от обществено достъпните Збрашовски арагонитови пещери. Общата дълбочина на пропастта (най-малко 473,5 м) не е известна, тъй като долната й част е наводнена от езерото Хранице. Бездната има елипсовидна форма и е разположена в посока JV-SZ. Дължината й в най-дългата точка е приблизително 110 метра, а широчината в най-широката точка е около 50 метра. Долната част на пропастта и езерото Хранице са недостъпни за обществеността. Карстови феномени (напр. дупки) могат да се наблюдават дори в близост до пропастта. На дълбочина 48 метра под повърхността на езерото, след пресичането на сифона Зубатице се стига до сухи пещери (Суха ротонда, Небо I-III, Моника). Те се наблюдават непрекъснато, като това включва и измерване на температурата на водата и въздуха. Освен това сухата ротонда е известна като място за гнездене на прилепи, които проникват през много тесен процеп от местността Йезирка. При това прилепите трябва да пресекат около 7 метра скален масив. Наличието на прилепи се наблюдава и изследва от експерти от Института по биология на Академията на науките на Чешката република.

Дълбочината на сухата част на вдлъбнатината е 69.5 m. Дъното на пещерата се заема от карстовото езеро Храницке йезирко. При водолазни гмуркания първоначално е достигната дълбочина от 170 м (Павел Риха, 2005), следва потапяне на дълбочина -181 м (Кшищаф Старнавски, 2000), а на 21 юни 2012 г. по време на нов проект се достига до дълбочина 217 м (Старнавски заедно с шестчленен екип от чешки и полски водолази). Проведено е и изследване с робота Hyball и робота HBZS Острава. Роботът Hyball достига дълбочина 205 м (1995). Дъното не е достигнато, тъй като друго изследване установява, че конфигурацията на терена е попречила на робота да продължи спускането.

Измерването на дълбочината е извършено на 1 октомври 2012 г., когато по време на събирането на специалистите от организацията ZO ČSS 7-02 Hranický kras Oломоуц Кшищоф Старнавски спуска сонда от дълбочина 217 м до дълбочина 373 м. След това той се спуска за кратко на дълбочина от 225 метра, което е най-голямата дълбочина, достигната на това място от водолаз.

На 12 октомври 2014 г. Кшищоф Старнавски отново измерва със сонда нова максимална дълбочина на наводнената част а Храницката бездна - 384 метра. На 27 септември 2016 г. ROV на GRALmarine достига дълбочина от 404 м, без да достигне дъното. Храницката пещера по своята дълбочина надвишава италианската Поцо дел Меро (Pozzo del Merro), дотогава смятана като най-дълбоката подводна пропаст в света с максимална дълбочина от 392 м.

Общата потвърдена суха и мокра дълбочина е 473,5 m (69,5 + 404). Въпреки това все още е необходимо да се направят няколко изчисления. Геолозите считат, че може да да бъде достигната дълбочина между 800 и 1200 м, правейки предположение на базата на температурата и химическия състав на водата на езерото.