Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ГАСТРОНОМИЧНОТО ИЗКУШЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ХАЛУШКИ

23.06.2019
Халушки с парченца сланина. (CC0 1.0)

Халушки (слов. halušky) е името на словашко национално ястие, разпространено в Централна и Източна Европа.

Представлява съществена част от словашката кухня, по-специално в районите Липтов и Орава, както и в околните райони. Халушките са част от кулинарното меню в Чехия, Полша (по границата със Словакия блюдото е традиционно), Унгария, Сърбия, Литва, Румъния, Украйна, познати са и в района на Тирол.

Происходът на думата слова „халушка” е свързан с думата „халка” ( „топче”, „грудка”) : пол. gałka (топче), чеш. halka ( “болезнен растеж на растенията”), словен. galka („шикалка”). В славянските езици тази дума навлиза посредством раннонемския език. galle, gealla от лат.galla - „растеж”. Първоначалното значение на думата „хал” в този случай би трябвало да бъде „растеж на растенията”, „хал”. Съществува и друга версия – думата е от славянски происход: сравнява се с думата „халка” ( „камъчета”), рус. голыш ( „кръгъл гладък камък”), или се смята за проиводна от предполагаемата старославянска дума. * galiti ( „хвърлям”).

Основните съставки за приготвянето на халушки са картофено тесто, брашно и (евентуално) яйца. Тези съставки (картофите и брашното са достатъчни) се използват за образуване на сравнително течно тесто (консистенция на кисело мляко). След това тази паста се прекарва през тава, пробита с много дупки с диаметър около един сантиметър, над тава с вряща вода. Тестото пада на големи капки, които се втвърдяват при контакт с вряща вода, за да образуват т.нар. халушки.

Тава с дупки за приготвяне на халушки. (public domain)

Има много различни рецепти за приготвяне на това ястие. Могат да се приготвят с кисело зеле, бриндза (саламурено овче сирене) мак или конфитюр. Особено важно място в словашката кухня заемат бриндзовите халушки, особено популярни в миналото. Те се приготвят от картофи, брашно, сол, бриндза и бекон. Често допълнение към тях са чаша кисело мляко или джин.

Основната съставка на халушките са картофите, но в Словакия едва през 19-ти век тя започва да се приготвя в домашни условия. Бриндзовите халушки присъстват в много словашки пословици и песни. Това, което им придава особена значимост в словашката национална кухня, е тяхната уникалност в световната гастрономия.

В днешно време из цяла Словакия са създадени модерни хижи, където се предлагат бриндзови халушки.

Халушките, приготвяни с кисело зеле, се наричат страпачки. Понякога са поръсени с настъргано сирене. Бриндзата може да бъде заменена с извара.

В Украйна ястието халушките(наричани още галушки) е било мното популярно някога, приготвя се често и в днешно време. В украинската област Галичина най-известните са картофените халушки, наричани палюшки. Халушките могат да се добавят към украинската национална супа борш. Преди сервиране могат да бъдат поставени в тиган с разтопено масло, леко запържени. Допуска се и гарниране със сметана. В Украйна

Известна словашка поговорка гласи: "Все още трябва да изядеш много халушки, докато ...". Цитат, който се използва, за да се каже на някой, че той все още е млад и че все още има какво да научи.

В украинският град Полтава дори има построен паметник на халушките.

Халушките са упоменати в стихотворението на А.С.Пушкин „Хусар”(1883):

То ль дело Киев! Что за край!

Валятся сами в рот галушки


Халушките присъстват и в повеста на Н. В. Гогол «Нощта преди Рождество”:

Кузнец не без робости отворил дверь и увидел Пацюка, сидевшего на полу по-турецки, перед небольшою кадушкою, на которой стояла миска с галушками. Эта миска стояла, как нарочно, наравне с его ртом. Не подвинувшись ни одним пальцем, он наклонил слегка голову к миске и хлебал жижу, схватывая по временам зубами галушки.

Ястието халушки фигурира и в „Описание на Харковското наместничество”(1785 г.): „Так же варят они [жители] похлебку с именуемыми галушками из гречишной муки с салом, что подобно клецкам, и просяную крутую кашу с салом или с маслом, полагая в оную большею частию укроп и другия травы”.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net