中文    Русский    English    Български
ZNAMBG.com
facebook
twitter


Народни носии


ЗАЩО НЕ Е ДОБРЕ ДА ВЗРИВИМ КИТ С ДИНАМИТ

17.01.2026

На 9 ноември 1970 г. 14-метров кашалот е изхвърлен на плажа близо до Флорънс, Орегон.

Кит, който умира на сушата, е голям проблем, заради миризмата от гниеща плът и изтичащи от него течности. Отнема около две години, докато птиците, насекомите и бактериите изядат всичко освен скелета на кита. Но, властите във Флорънс, Орегон, не можели да чакат толкова дълго. Те искали осемтонният труп да бъде премахнат възможно най-скоро.

Държавната магистрална дивизия, която управлявала бреговата линия на Орегон по онова време, се отнесла към проблема като към гигантски камък, блокиращ лентата за движение. Взривили го с динамит, предизвиквайки „снежен водопад от мас“, както го описал един наблюдател. Гейзер от кръв и мускули се изстрелял на 30 метра във въздуха, падайки върху зрителите, разположени в радиус от 400 метра. Според съобщенията, миризмата се задържала по кожата и косата им в продължение на дни.

Планът на помощник-окръжния инженер по магистралите Джордж Торнтън бил стратегически да разположи по цялото тяло на кита 20 каси с експлозиви и след взрива да го раздроби на малки парчета, които да бъдат лесно отнесени обратно в океана от прилива. Вместо това, огромното изригване на динамита разхвърляло гниещото чудовище във всички посоки, като едно парче с дължина около метър се озовало на покрива на паркирана кола.

Когато проливният дъжд от плът и мазнина спрял да вали, на мястото на експлозията останала само голяма дупка и откъснатата опашка на кита.

„Всичко мина точно както трябва“, казал Торнтън пред пресата, очевидно не забелязвайки блясъка на кръв и парчета месо, които покривали плажа.

В чест на кита, през 2019 г., този прословут пясъчен участък бил наречен „Мемориален парк на експлодиралия кит“.


 Ваньо Янков
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |