На 9 ноември 1970 г. 14-метров кашалот е изхвърлен на плажа близо до Флорънс, Орегон.
Кит, който умира на сушата, е голям проблем, заради миризмата от гниеща плът и изтичащи от него течности. Отнема около две години, докато птиците, насекомите и бактериите изядат всичко освен скелета на кита. Но, властите във Флорънс, Орегон, не можели да чакат толкова дълго. Те искали осемтонният труп да бъде премахнат възможно най-скоро.
Държавната магистрална дивизия, която управлявала бреговата линия на Орегон по онова време, се отнесла към проблема като към гигантски камък, блокиращ лентата за движение. Взривили го с динамит, предизвиквайки „снежен водопад от мас“, както го описал един наблюдател. Гейзер от кръв и мускули се изстрелял на 30 метра във въздуха, падайки върху зрителите, разположени в радиус от 400 метра. Според съобщенията, миризмата се задържала по кожата и косата им в продължение на дни.
Планът на помощник-окръжния инженер по магистралите Джордж Торнтън бил стратегически да разположи по цялото тяло на кита 20 каси с експлозиви и след взрива да го раздроби на малки парчета, които да бъдат лесно отнесени обратно в океана от прилива. Вместо това, огромното изригване на динамита разхвърляло гниещото чудовище във всички посоки, като едно парче с дължина около метър се озовало на покрива на паркирана кола.
Когато проливният дъжд от плът и мазнина спрял да вали, на мястото на експлозията останала само голяма дупка и откъснатата опашка на кита.
„Всичко мина точно както трябва“, казал Торнтън пред пресата, очевидно не забелязвайки блясъка на кръв и парчета месо, които покривали плажа.
В чест на кита, през 2019 г., този прословут пясъчен участък бил наречен „Мемориален парк на експлодиралия кит“.