News

Проучването потвърждава, че днешният народ Бо от Юнан е пряк потомък на хората, които са практикували древния обичай на погребение с окачване на ковчези. Изследването, публикувано в списанието Nature Communications, бележи значителен пробив в разбирането на дългогодишната мистерия на висящите ковчези.

Висящото погребение с ковчези е древна погребална практика, при която ковчезите се поставят на скали или в пещери с изглед към реки или море, или в близост до вода. Многобройни археологически открития и местни исторически записи показват, че ареалът на разпространение на висящите ковчези в Китай силно се припокрива с териториите на древния народ Бо. Учените считат „висящите ковчези“ за важен представителен символ на културата Бо.

_{Ковчези, подредени в пещерата Лумианг в Сагада (Credit: Jonald Dimaano, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Народът Бо е бил събирателен термин, използван от различни етнически групи в древния югозападен регион на Китай, като за първи път се появява в документи на Западна династия Хан, като например в „Записите на великия историк“ и „Книгата на Хан“. Въпреки това, до края на династията Мин, тази етническа група постепенно изчезва от историческите записи и учените през цялата история са предлагали различни теории относно техния произход, етническа принадлежност, културни характеристики и причините за тяхното изчезване.

Заслужава да се отбележи, че в окръг Цюбей, автономна префектура Уеншан Джуан и Мяо, провинция Юнан, все още живее група, наричаща себе си „хора Бо“. И до днес те все още запазват уникална традиция, известна като „погребение на душата в пещера“.

Още през 2004 г. екипът на Су Бинг от Института по зоология в Кунмин към Китайската академия на науките започва да проследява връзката между съвременния народ Бо и древния народ с висящи ковчези. Поради ограниченията в техниките на молекулярната биология и условията за експерименти с древна ДНК по това време обаче, те не успяват да получат окончателни отговори.

За да проследят произхода, изследователската група по молекулярна палеонтология на института и Зоологическия музей в Кунмин (екипът на Джан Сяомин и Джи Сюепинг) обединяват усилия с Училището по науки за живота на университета Фудан (екипът на Уанг Чуанчао), за да съберат и анализират данни за ДНК от 15 човешки останка във висящи ковчези от 7 обекта в Юнан, Гуанси и Северен Тайланд, използвайки най-новата оптимизирана технология за древна ДНК. В същото време те провеждат задълбочено секвениране на целия геном на 30 съвременни „хора Бо“ в Цюбей, Юнан.

_{Тези висящи ковчези са закрепени под надвеса на скалната стена в пещерата Лонда Нангала в Сулавеси. (Credit: Michael Gunther, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Изследванията установяват, че съвременните хора от племето Бо и древните хора с висящи ковчези споделят висока степен на генетично сходство, като от 43% до 79% от геномите им са пряко проследими до техните предци с висящите ковчези. Едновременно с това, изследването очертава произхода и разпространението на погребенията с висящи ковчези: множество анализи разкриват, че обичаят произхожда от неолитни популации по югоизточното крайбрежие на Китай, което подкрепя академичното мнение, че Уишан във Фудзиен е родното място на културата на висящите ковчези. Впоследствие този обичай се разпространява на запад по поречието на река Яндзъ и нейните притоци до платото Юнан-Гуейджоу, а след това на юг до Югоизточна Азия. Хората с висящи ковчези в Тайланд споделят общ произход с тези в югозападен Китай, което показва, че разпространението не е просто културно, а по-скоро е съпроводено от значителна миграция на населението.

Това изследване надхвърля границите на антропологията, археологията и етнологията, за да предостави солидни научни доказателства за китайската история. Чрез „гени, открити в ковчези“, то проследява „изчезналите етнически групи“, използвайки технологични средства, за да свърже културните празнини в китайската цивилизация. Това изследване не само разкрива истинското местонахождение на изгубена етническа група, но и предоставя важна парадигма и научна основа за историята на интеграцията на множество етнически цивилизации в Китай.