Deutsch           English           Русский           Български    
ZNAMBG.com


ЧЕХОСЛОВАШКИЯТ ВЪЛЧАК – БЕЗСТРАШНОТО КУЧЕ-ВЪЛК

10.06.2019
Чехословашки вълчак (public domain)

Чехословашкият вълчак (чеш. Československý vlčák , слов. Československý vlčiak ) е сравнително нова порода куче, което е резултат от експеримент, проведен през 1955 г. в Чехословакия.

Първоначално 48 германски овчарски кучета са кръстосани с четири карпатски вълка. Целта е била да се създаде порода, съчетаваща темперамента, образователния инстинкт и способността за учене на немското овчарско куче и силата, структурата и издръжливостта на карпатския вълк. Породата е отглеждана за участие във военни специални операции, но впоследствие е използвана в службата за издирване и спасяване и охрана, за работа по трасе и овчарство, лов, състезания по спортна ловкост, дресировка и теглене.

Официално е призната за национална порода в Чехословакия през 1982 г. След 1993 г. (т.е. след разделянето на Чехословашката федерация) Словакия поема т. нар. Патронаж на породата (към Международната кинологична федерация FCI). През 1999 г. е призната от Международната киноложка федерация.

Чехословашки вълчак (public domain)

По общата структура на тялото и козината си чехословашкия вълчак прилича на вълк. Минималната височина при рамото е 65 см. за мъжките и 60 см. за женските, горната граница на височината при рамото не е определена.Тялото е с правоъгълна форма, съотношението на височината при рамото към дължината на тялото е 9:10 или по-малко. Като правило мъжките тежат около 25 кг, женските - около 20 кг. Главата и изражението са с подчертан сексуален тип. Характерна особеност са наклонените очи с кехлибарен цвят и малки изправени триъгълни уши.Челюстите са много здрави, с пълен набор от зъби (42), приличащи на ножици, имат права захапка. Гръбначният стълб е прав, силен в движение, с късо филе. Гърдите са големи, по-скоро плоски, отколкото заоблени.Коремът е силен и опънат. Крупата е къса, леко наклонена, опашката е висока, спусната в свободно състояние и достига до ходилата. Предните крайници са прави, тесни, лапите са леко обърнати, предмишницата и костите на краката са дълги. Задните крайници са мускулести, пищяла и ходилата - дълги.

Окраската е зонова, от жълто-сиво до сребристо-сиво, с малка маска. Козината е права, добре прилягаща и много плътна.

Типичната походка на чехословашкия вълчак е тип кентър. Движенията на кучето са леки и хармонични, крачките са дълги.

Чехословашки вълчак (public domain)

Чехословашкият вълчак е по-универсален от специализирано куче, бърз, живо, много активен, смел. За разлика от вълчето куче Сарлос, страхливостта на чехословашкия вълчак се счита за дисквалифициращ порок. Чехословашкият вълчак влиза в силни социални връзки и не само със собственика, но и с всички членове на семейството. Той може лесно да се разбира с други домашни любимци в семейството, но при работа с непознати животни могат да възникнат трудности. Много е важно в най-ранна възраст да се подчини на ловната страст на вълчака, в противен случай в зряла възраст кучето може да прояви агресивност към по-малките животни. Кученцата никога не трябва да бъдат затваряни в клетка на открито, те трябва да преминат през социализация и да се приспособят към заобикалящата ги среда. Женските на чехословашката вълчак обикновено са по-управляеми, но индивидите и от двата пола имат много буйно поведение в младостта си.

Чехословашките вълчаци са много игриви и темпераментни. Те са лесни за обучаване, но тяхното поведение е строго фокусирано, а за обучението на кучето е необходимо то да има силна мотивация. Най-честата причина за неуспех е умората на кучетата от безполезни повторения на едно и също упражнение, когато мотивацията е загубена. Кучетата имат отлично обоняние и са много добри в преследванията по миризма. Те са много независими и могат да работят заедно в стадо за постигане на обща цел. Ако е необходимо, лесно могат да работят през нощта.

При обучението на вълчаците може да възникнат проблеми с команди, които изискват използване на глас. Лаенето не е естествено за тези кучета, те използват много по-широк спектър от средства за себеизразяване и комуникация със собствения си вид и собственик (основно се използва езикът на тялото, но и тихи звуци като ръмжене и хленчене). Като правило, обучението на чехословашкото куче-вълк за постигане на стабилен и надежден резултат изисква повече време, отколкото традиционните породи.

Чехословашкият вълчак се отличава с голямата си упоритост, съпротива срещу неблагоприятните метеорологични условия. Верността му към стопанина и стадото е почти пословична. Ако човек не е в състояние изцяло да се погрижите за кучето и не предполага, че ще може да се грижи за него през целия му, относително дълъг живот, е по-добре да не придобива екземпляр от ази порода. Животните свикват зле с новия собственик и страдат от промяната.

Чехословашките вълчаци могат да живеят заедно с вълци, в такъв сучай те създават глутница и поведението на глутницата става преобладаващо за тях. Мъжкият вълчак обикновено влиза в стабилно партньорство с женската, което трае цял живот. Напуснатият чехословашки вълчак може да покаже самотата си съвсем ясно и да се обади отдалеч на стопанина си или на отсъстващия му партньор.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net