News

Наричан е „картографът на стара София”. 36-годишен, той пристига в следосвобожденска София, за да помага за развитието на науката и изкуството, и не само остава и работи, но и заобиква България като своя. Неговата огромна заслуга се състои е в запечатването на софийските сгради, улички, руини, пазарите, ежедневието на хората. И въобще не се ограничава само със София. Картините му са на границата между документиране и изкуство от висока класа.

Йозеф Зебастиян Обербауер е роден на 3 октомври 1853 г. в Санкт Леонхард, градче, намиращо се в алпийския регион Тирол в Австрийската империя. Семейството се мести в Инсбрук, където търси по-добър живот и образование за децата си. Баща му Йосиф – дребен чиновник – не оценява проявената още в детските му години склонност към рисуването. Йозеф учи в начално училище в родния си град и завършва гимназия в Инсбрук. Чайка му Ана умилра, когато той е 17–годишен. При завършване на гимназията с отличие Йозеф получава и награда като художник. След като вече е демонстрирал артистичния си талант, той изразява желанието си да се запише в Академията за изящни изкуства в имперската столица Виена. Баща му обаче настоява той да учи инженерство. Три години след началото на обучението си в университета в Грац, баща му умира и Йозеф напуска училището. Изпаднал в тежко материално положение, той се издържа като преподава частни уроци по математика, но не престава да рисува. Негови приятели успяват да го убедят да занесе свои акварели в кметството на гр. Грац. Стеснителен по природа, той едва се решава на това, но картините му, изобразяващи старата градска част на Грац, са одобрени и откупени от градската управа. Творчеството на Обербауер се харесва на общината, която го насърчава да учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Окуражен от успеха, Обербауер се записва в Художествената академия във Виена, където в продължение на две години учи рисуване при изтъкнати художници в крайна оскъдица и мизерия. Впоследствие прекъсва следването си поради финансови затруднения. Известно време работи като учител и безуспешно се опитва да продължи обучението си.

По времето на Стамболовото управление българското правителство изискаква от Австрия инженери и кондуктори за кадастриране на София. По такъв начин Йозеф Обербауер пристига в България през 1889 г. Заедно с него идват и много други чуждестранни специалисти – чехи, германци, австрийци, швейцарци, за да участват в модернизирането на възстановената българска държава. С инженерните си познания и склонността си към рисуване той се надява да намери добро поприще в живота. Установява се в младата столица София.

_{„Пирговата кула“, автор: Йозеф Обербауер, 1908 (Credit: Joseph Oberbauer (1853–1926), Public domain, via Wikimedia Commons)}

Постъпва като техник при Кадастралното управление на Софийската община на 16 септември 1891 г. Негов пряк ръководител е инж. Вилхелм Бартел. Обербауер е изпълнител на първия кадастрален план на София, известен като Бартелов. С точност 1:250 той документира градоустройствените ансамбли на стария град. Според архивните документи работи като Главен рисувател на София с годишна заплата от 4800 лв. до 10 януари 1898 г., когато преминава на работа в техническото бюро на Дирекция на железниците и пристанищата. Обербуер заема тази длъжност до 1921 г., когато, поради съкращение на щата, напуска и се връща на работа в общината, оставайки там до края на живота си.

Жени се два пъти и има четири деца. Сключва втория си брак с българката Събина, от която има син Йосиф и дъщери Екатерина, Фрида и Анна. Йозеф Обербауер умира на 14 юни 1926 г. в София, Царство България. Погребан е в Софийските централни гробища на разноски на общината.

Освен че е бил общински служител, Йозеф Обербауер се занимавал активно с изкуство в България. Професионалните му задължения дават възможност да се докосне както до ориенталския облик на града, така и до градоустройствените и благоустройствени промени. Вълнува се еднакво както от старинните сгради, така и от бита и специфичния вид на шопите от региона. Впечатлен от атмосферата на София, той оставя след себе си множество картини на новоосвободените български земи, с техните все още ориенталски черти, антична архитектура и древни руини. Творбите на Обербауер са точни изображения на облика на България (и по-специално на София) в ранния следосмански период, улавяйки характерните черти на епохата и местоположението. Картините му изобразяват църкви, манастири, джамии, ханове, чаршии, улици, археологически забележителности и други обекти от България, някои от които вече не съществуват. Сред акварелите му има и гледки към Рилския манастир, Несебър, Кюстендил, село Мазарачево, Пловдив, Копривщица.

_{„Златарската чаршия“, автор: Йозеф Обербауер, 1890 (Credit: Joseph Oberbauer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Йозеф Обербауер, заедно с осем други художници, участва в създаването на албума „Поклони се, България, на гробовете, с които си осеяна“. Рисунките са различни по техника. Те включват ефирни акварели, плътен гваш и деликатни рисунки с туш, равни по лекота и прецизност на цветните си еквиваленти. Обикновено всеки лист е посветен на конкретно място, а самите паметници са подредени в една композиция. Печатно приложение с подробни описания на изобразените гробове служи като обяснение към рисунките.

Араба-Конак, Бела и Бургас, Горни и Долни Дубняк, Казанлък и Ловча, Орхание и София, Плевен и Попово, Систово и Русчук, Разград и София, Стара Загора, Телиш и Тръстеник, Търново и Пловдив, Шипка и Етрополе – всички те са паметни места, където са се водили битки и са загивали руски войници, а животът им е отразен в този великолепен паметник.

Дванадесет живописни композиции, посветени на паметници в Орхание, София и Плевен, са създадени за този албум от Йозеф Обербауер.

Освен Обербауер, художниците, които допринасят за създаването на албума, са Лазар Биненбаум, Луиджи Болонгаро, Чезаре (Цезар) Дрог, Антон Митов, Борис Михайлов, Ян (Иван) Мърквичка и Иван Петрас.

През 1894 г. Йозеф Обербауер заедно с Иван Мърквичка и Антон Митов илюстрира романа „Под игото“ на Иван Вазов.

През 1907 г. Обербауер изпраща в всесветската Лондонска изложба някои свои картини и получава (Диплом, пари и златен медал).

_{„Вечерята у чорбаджи Марко", илюстрация към глава първа на „Под игото". Илюстрация на Йозеф Обербауер за първото самостоятелно издание на романа "Под игото" от 1894 г. (Credit: Йозеф Обербауер, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Йозеф Обербауер е най-яркият и продуктивен представител на градския пейзаж в България от това време. Той е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. За произведенията му са характерни голяма документална точност, прецизност и виртуозност и мек пастелен колорит. Акварелите на Обербауер носят белезите на реалистично-академичната живопис от 70-те – 80-те год. на ХІХ в, характерни за Централна Европа. Регионалният исторически музей в София притежава 78 негови творби – акварели, графики, рисунки с туш и перо. Постъпили са по различен начин – чрез откупки от неговите наследници или други частни лица. Една значителна част от творбите са от най-стария фонд на Софийския общински музей, основан през 1928 г. Вероятно са събрани целенасочено в периода 1930 – 1940 г. като художествен документ – визуализация на изчезналия и напълно променен град от края на ХІХ век.

Прави впечатление начинът, по който Обербауер избира своите обекти и постоянството, с което ги рисува в продължение на години. Така например в осем негови творби от различни години може да бъдат видени в църквата „Св. София“ от Османския период до 20-те години на ХХ век.

Вероятно работейки по кадастъра на квартал „Банишора“, той е открил място с добра перспектива към града. Наблюдателното око на художника забелязва останките на крепостната стена на Сердика и по тях с въображение прави въстановка на Улпия Сердика и на северната порта на града. С поглед от там са два панорамни акварела на София към юг до планината Витоша. Единият ни представя София през 1877 г., като на преден план се виждат стари гробища, а другият е от 1907 г. и вече личат новите квартали с улици и булеварди и модерни сгради. При съпоставката на двете картини промяната в пейзажа е видима и впечатляваща.

Обект на неговите картини са много старинни сгради като ротондата „Св. Георги“, къщата, в която е отседнал княз Дондуков, както и тавани от стари софийски домове, ханове. Особено място заемат обекти на предосвобожденската архитектура, днес напълно изчезнали от лицето на града. Такива са картините на чаршиите – Касапска, Златарска, Папукчийска, улица „Търговска” с безистена, кварталът с часовниковата кула, Самоковският мост. Пазарите в София също го привличат с колорита на шопите, дошли да продадат стоките си.

Освен като художник на градския пейзаж, Обербауер рисува и картини от бита на София и Софийското поле. Такива са селянин и селянка на път във виелицата, въглищари, селска кръчма в Софийско, гайдар, овчар, сватба и хоро в Софийско. С подробности са показани спецификите на селския живот в делник и празник. От картините се усеща чувството на симпатия на автора към неговите персонажи. И не случайно австриецът Йозеф постепенно става Йосиф, а в родната Австрия е по-малко известен, отколкото в България, превърнала се в негова втора родина.

Улица в софийския квартал „Лозенец“ носи името на Йозеф Обербауер. Пълна стипендия в Американския колеж в София също е наименувана в негова чест.