Братя Прошек прекарват по-голямата част от живота си в България. Обичали я са толкова много, че дори сменят чешките си имена с български – Иржи става Георги, а Теодор – Богдан. И двамата многократно заявяват, че България е тяхна втора родина. А предсмъртните им желания са да бъдат погребани на българска земя.

Приносът им към развитието на съвременна България, особено на София, е значителен. Те предприемат и организират построяването на Орлов мост и Лъвов мост, паметникът на Васил Левски, първата софийска жп гара, първата фабрика за тухли, първата столична бирена фабрика, поставянето на първия асансьор в България, основават първата печатница в София, участват в строителството на Народното събрание, Варненското пристанище, дават идеята за построяването на паметника на Васил Левски след Освобождението на България. Братя Прошек построяват и двете кооперации в София на ул. „Сан Стефано“ 22-23.

А по-големият от тях – Иржи, който пристига в България още преди Освобождението, дори е рискувал живота си, развивайки революционно-организационна дейност. Той е и сред основателите на дружеството Славянска беседа и на Българското инженерно-архитектурно дружество, взема участие и в изготвянето на първия градоустройствен план на София.

_{Иржи (Георги) Прошек (Credit: unknown / неизвестен, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Иржи (Георги) Прошек

Иржи Прошек е строителен инженер, кореспондент, български патриот и революционер, прекарал по-голямата част от живота си в България. Роден е на 25 декември 1847 г. в град Бероун, Бохемия (старото име на Чехия, по онова време част от Австрийската империя), разположен близо до Прага на река Бероунка.

Иржи Прошек и брат му Богдан, както и сестра им Мария, са деца на обущаря Иржи Франтишек Прошек и съпругата му Мария, по рождение Бартакова, много добра пианистка. Родът Прошек населява Бероун 300 години. Двама братовчеди, Вацлав Прошек и Йозеф Прошек, които също са от Бероун и по покана на Иржи и Теодор също идват в България, като известно време работят като архитекти и инженери.

Иржи посещава начално училище в родния си град и завършва четвърти клас (учебна година 1858/59) с отличие. След това посещава Първата чешка реална гимназия в Прага. Веднага след завършване на гимназията се записва в Кралския бохемски политехнически институт в Прага, за да учи за геодезист и строителен инженер. След четири години обучение получава инженерната си титла през 1869 г. Според други източници Иржи Прошек е учил машиностроене в Прага в продължение на два семестъра в Императорското техническо училище, а след това три години до 1869 г. в Чешкия политехнически институт в Прага, като завършва със степен по строително инженерство.

Тъй като баща му умира след завършване на първата година на обучение, Прошек бил принуден да финансира обучението си чрез временни работни места. По пътя си научил няколко чужди езика, като владеел свободно немски, френски, английски, италиански и руски. В Прага работил като парламентарен стенограф в бохемския парламент.

По време на обучението си в гимназията и по време на следването си Иржи Прошек се запознава с българи, учещи в Прага. Неговият най-добър български приятел е Иван Драсов, един от най-близките приятели на поета и революционер Христо Ботев. Сприятелява се и с Петър Берковски, от когото също научава български език.

След завършване на обучението си, Иржи Прошек отива на Балканите през 1869 г. (според други източници през 1870 г.), където се търсят специалисти по железопътно строителство.

Първоначално практикува професията си в Константинопол. По това време е на 23 години и започва работа за на барон Морис дьо Хирш, която строи и управлява железопътни линии в европейската част на Османската империя. Румелия е европейската част на Османската империя на Балканския полуостров. От 26 август 1869 г. до 31 март 1870 г. Иржи работи като помощник-инженер в централния офис на Румелийската железница в Истанбул и участва в планирането на железопътната линия от Адрианопол до Белово или Саранбей (днес Септември).

От 27 април 1870 г. до 2 юли 1873 г. (според други източници от 1871 г.) е командирован от ротата си като инспектор на 5-то управление (според други източници 4-то управление) със седалище в с. Алманли (тогава населявано от 270 семейства, днес Ябълково, Хасковска област). Там той ръководи строителството на железопътната линия в участъка от Каяджик (днес Раковски, квартал на Димитровград) до Хаджи Елес (днес Първомай).

Чешките и полските строителни инженери (включително Антон Пелц, Антонин Свобода, проф. Острава, Банковски и Станислав Домбровски) умишлено избират село Алманлии за своя лагер (1870-1873), защото то има чисто българско население.

По време на работата си като инспектор на 4-то управление, Иржи Прошек установява тесен контакт с българите, живеещи в село Алманлий, по-специално с общественици и членове на Революционния комитет на Вътрешната революционна организация. Местният комитет е ръководен от Димитър Ралов. Те основават Славянски таен революционен комитет – съставен от българи, чехи и поляци. Иржи Прошек скоро се запознава с Васил Левски, главният организатор на революционните комитети в България, и се присъединява към българското освободително движение.

Приятелят на Иржи, Петър Берковски, боен другар на Васил Левски, е бил председател на тайния революционен комитет в град Хасково и директор на местното българско училище. Стоян Заимов, член на комитета, също преподавал в училището. Заимов характеризира Иржи Прошек в книгата си „Миналото“ като топъл и щедър, описвайки уважението му към българските традиции, празници и фестивали, които са празнували, както и общото им каране на кънки на река Марица.

Под влияние на български патриоти, Иржи Прошек е бил отдаден на освобождението на България от османците. Той работи за подобряване на училището в село Алманлий, ориентирайки се към стандартите на чешките училища в бившата си родина. Училището в Алманлий е един от първите му успешни проекти; то става известно в цяла Южна България (тогава Северна Тракия) като образцово училище. Прошек въвежда нови предмети, ръководи спорта и предвоенното образование на учениците, а също така ръководи училищния хор. Закупени са глобуси, изчислителни устройства, учебни помагала, карти и картини, и е създаден кабинет по природни науки.

Иржи Прошек, заедно с други чешки и полски инженери в селото си, снабдявал българите с оръжие и доставял поща от Революционния комитет. Те основават „Славянски дом“ като културен център и читалищна резиденция. По това време чехи, поляци и българи се смятали за потиснати славянски народи: чехите под властта на Австрия, поляците под властта на Русия и Австрия, а българите под властта на Османската империя.

В много железопътни отдели Иржи Прошек е установява връзки със своите чешки сънародници и с революционно настроени българи. Сред тях са Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Георги Икономов и Теофан Райнов.

След залавянето на Васил Левски от османците на 26 декември 1872 г. и осъждането му на смърт, се разпространяват слухове, че той е транспортиран до Константинопол, тъй като султанът се интересува от Левски. Местният революционен комитет решава да организира освобождаването на Левски. Членовете му очакват Левски да бъде транспортиран с железопътен транспорт до Истанбул, където да бъде съден, и се свързват с Иржи Прошек, за да научат повече за разписанията и движението на влаковете. Иржи Прошек се присъединява към плана за освобождение и чрез неговите усилия „неговите хора“ са наети на работа на различни гари и железопътни райони по железопътната линия Одрин – Белово. Те подготвят засади по железопътната линия между гарите Поповица и Харманли. Тези предпазни мерки обаче се оказват напразни, тъй като планът се проваля. За всеобща изненада обаче Левски не е откаран в Истанбул, както се е очаквало, а в София, и то с конска карета, а не с железопътен транспорт. На 6/18 февруари 1873 г. Апостола на свободата е обесен в околностите нa София.

През 1876 г. Иржи Прошек напуска железопътната компания и става кореспондент на свободна практика за европейски вестници, информирайки обществеността в европейските страни за положението на българския народ, по-специално за потушаването на Старозагорското въстание от 1875 г. и Априлското въстание от 1876 г., както и за съдбата на революционерите от Българската освободителна война, заточени в Диарбекир в Мала Азия. Като член на Революционния комитет, Иржи Прошек описва подробно трудната съдба на българите под османско владичество и всички зверства, които османците са извършили над българския народ. Иржи Прошек публикува апел в европейски вестници, подписан от хиляди български въстаници.

Той изпраща докладите си на брат си Теодор в Прага, който ги превежда на френски и английски език и ги разпространява в парижкия и лондонския печат чрез пражкия вестник „Лидове листи“. Така целият свят научава за османските престъпления. Османските владетели се разгневяват и нареждат строга цензура на цялата кореспонденция до Франция и Великобритания. Това обаче се оказва неуспешно, тъй като не са знаели за маршрута на кореспонденцията от България през Прага до Париж и Лондон.

От 13 октомври до 15 декември 1875 г. той публикува десет статии. Името на „тайния кореспондент“ не е разкрито от вестника; вместо това статиите му са въведени с думи като: „Откъси от частно писмо“, „Писаха ни за България“ и „Автентично писмо“. Така читателите в Чехия и Австро-Унгария, а след това и в Западна Европа, първо научават за Априлското въстание и последвалото клане в Батак. Иржи Прошек също често пише кореспонденцията си от Букурещ до Прага, тъй като често отсяда там.

Руско-турската война от 1877/78 г. го прави още по-активен в подкрепа на българската кауза. Той отразява събитията като свободен кореспондент на чешки вестници.

По време на тежките боеве при прохода Шипка през лятото на 1877 г., Иржи Прошек е в Константинопол. Там той научава от своя приятел и сънародник, фармацевта д-р Надхерни – известен като Чеким паша, началник на здравната служба в османската армия – че османското върховно командване се готви да изпрати много големи подкрепления с железопътен транспорт до войските при прохода Шипка под командването на Сюлейман паша. Втората битка при прохода Шипка се провежда от 21 до 26 август 1877 г.

След това Иржи Прошек незабавно отива в Одрин, където приятелите му работили за железопътната компания. Тази конспиративна група, под претекст за „спешни технически обстоятелства“, демонтирала приблизително 200 метра железопътни релси и ги хвърлила от мост в река Марица. Този акт на саботаж, известен като „лудото предприятие“, блокира единствената съществуваща железопътна линия от Истанбул до България за 30 часа по време на решаващата фаза на Руско-турската война, предотвратявайки преминаването на военни влакове. Тази блокада се оказва решаваща в битката, тъй като подкрепленията на османските войски вече не можели да бъдат доведени навреме до прохода Шипка. Проходът е успешно защитен от български доброволци срещу превъзхождащите османски сили до пристигането на силни руски войски под командването на Скобелев, които първоначално били разположени на друг балкански проход. Те пристигат на прохода Шипка преди османските подкрепления, които били задържани в Одрин.

Иржи Прошек допринася за победоносния изход на битката при Шипченския проход за руснаците и българите: генерал Фьодор Радецки и неговите руски войски успяват да спечелят Шипченския проход. Действията на Прошек при Одрин обаче са разкрити от османските власти и Иржи Прошек е принуден да избяга в Букурещ, преоблечен като селянин. В знак на признание за действията му е награден с високото отличие Орден „Александър Невски“ от първа степен, а Михаил Скобелев му връчва златна сабя от името на руския цар Александър II. След това работи в Букурещ като преводач за руска служба в служба на Руското върховно командване.

След Освобождението на България през 1878 г., Иржи Прошек се установява в новата българска столица София и работи като учител, строителен инженер, инспектор и предприемач.

След руската победа, Иржи Прошек предоставя езиковите си умения на разположение на руското върховно командване в София. Полиглотът Прошек е нает като преводач в кабинета на руския губернатор Пьотър Алабин. Иржи Прошек е един от инициаторите за издигането на паметник на Васил Левски в София и лобира пред губернатора Алабин за неговото одобрение. Строежът на паметника на Левски, проектиран от чешкия архитект Вацлав Антонин Коларж, обаче се проточва с години поради липса на средства. Даренията, събрани за изграждането на паметника, първоначално са достатъчни само за фондацията. Паметникът, официално открит на 22 октомври 1895 година, е висок 13 м, изработен от сив балкански гранит и е проектиран от чешкия архитект Антонин/Адолф Вацлав Коларж (1841-1905), който е работил в България.

Иржи Прошек е един от първите учители в новооснованата Първа софийска девическа гимназия. Той преподава рисуване и стенография там от 10 ноември 1879 г. до 1 ноември 1880 г. Същевременно, поради предишната си работа в Пражкия парламент, той е парламентарен стенограф в Народното събрание заедно със словенеца Антон Безеншек, тъй като е един от малкото в София, налични за тази позиция.

През 1878/79 г. Прошек построява пет дървени къщи за чешки имигранти и брат си, което поставя началото на т.нар. „чешка колония“. Неофициално той става „чешки консул“, защото се грижи за делата на своите сънародници в българската администрация.

През 1879 г. кметът на София кани чеха Антонин Колар, който е главен архитект на столицата, да изработи първия градоустройствен план за София, известен като „Батенбергов план“. Негови асистенти са Иржи (Георги) Прошек и Вацлав Раубал, чиято сестра по-късно се омъжва за Иржи. През 1879 г. Иржи Прошек официално променя първото си име със съответната българска форма: Иржи Прошек става Георги Прошек.

Като част от работата си за Алабин, руския губернатор на Временната руска гражданска администрация на София (1878–1879), Иржи Прошек, наред с други неща, проучва мраморните находища в България и съставя карта. Той организира производство на тухли в село Долни Богров в Софийска област, за да набави строителни материали за разширяването на столицата.

След като най-спешната нужда от учители в София е задоволена, Иржи Прошек се премества в Строителния отдел на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, където отговаря за строителството на пътища и железопътни линии в страната. Разработва проекти за трасето на пътя от Силистра до Шейтанджик (сега с. Хитрино в Шуменска област), както и на пътя от Елена до Осман Пазар (сега гр. Омуртаг). По-късно работи по проектирането и строителството на железопътната линия София-Ловеч-Свищов, на участъка проход Арабаконак-Орхание (сега Ботевград), както и по железопътната линия Цариброд (сега Димитровград в Сърбия)-София-Вакарел, на участъка София-Самоков. Работи по множество други технически проекти като технически директор или инспектор.

Сред приятелите му са министър-председателите Тодор Бурмов, Климент Търновски (който наследява Бурмов като министър-председател през ноември 1879 г.), Петко Каравелов, Константин Стоилов, министърът на образованието Георги Атанасович и министърът на финансите Григор Начович. Иржи Прошек дължи, наред с други неща, бързия си икономически успех като предприемач в България на тези приятелства.

Заедно с брат си Теодор Прошек, който идва в София през 1878 г., той основава първата печатница в София („Придворната печатница“) през 1879 г. (разрушена по време на бомбардировките над София през 1944 г. и национализирана през 1947 г.). В тази печатница първоначално са се печатали всички вестници, списанието на литературното дружество (днес БАН), „Държавен вестник“, формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.

От 1881 до 1884 г., като строителни предприемачи, те построяват чешката пивоварна „Прошек“, която е първата в София. Братята са имали интересен подход за пренасянето на бира. Сварената в Княжево мъст се пренасяла за ферментация в бурета до вече изградената изба „Дълбок зимник”. Тъй като в процеса на пренасяне възниквали неудобства, Прошек започват строежа на пивоварна фабрика близо до избата. Инж. Про¬шек про¬уч¬ва на¬хо¬ди¬ща на мра¬мор в стра¬на¬та и със¬та¬вя кар¬та. Той ор¬га¬ни¬зи¬ра про¬из¬вод¬с¬т-во¬то на тух¬ли в с. Дол¬ни Бог¬ров, Со¬фийс¬ко и така оси-гу¬ря¬ва¬що ма¬те¬ри¬а¬ли за стро¬и¬тел¬с¬т¬во¬то на бирената фабрика. Тази фабрика започва да функционира през 1884 г. Братя Прошек поставят първия асансьор в България в сградата на пивоварна „Прошек" през 1884 г., който е и един от първите в цяла Европа. През 1885 г. фабриката става придворен доставчик на пиво, като е разполагала със собствена бирария, непосредствено до фабриката си – това е първообразът на легендарния „Дълбок зимник”. Бирария „Прошек“ е била най-голямата и най-модерната сграда в града по това време. Това е първата сграда в България с електричество и собствен генератор. По време на баловете в двореца те използват електричеството от фабриката. Впоследствие сградата на двореца е електрифицирана.

През 1884 г. резиденцията „Агрикола“, днес известна като президентска резиденция, която се намира в софийския квартал „Лозенец“, става собственост на братя Прошек.

От 1882 до 1888 г. трае строежът на първата жп-гара в София. Първоначалната сграда на гарата е открита на 1 август 1888 г. Проектирана е от архитектите Антонин Колар, Теодор (Богдан) Прошек и Тодор Марков. За времето си гара София (Днес Централна гара София) е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите.

През 1891 г. пивото на Прошек пе¬чели почетен диплом и златен ме¬дал на изложба в Анверс, Белгия, а на следващата година получава пох¬вална оценка от чехословашките специалисти пивовари на изложба¬та в Прага. На международното изложение в Анверс (Белгия) през 1894 г. пивоварната „Братя Прошек“ – София е наградена със златен медал.

През 1901 г. братята разширяват пивоварния бизнес и към Чамкория. Те наемат сграда, правят я локал и започват продажба на бира. След десетина години обаче това се оказва недостатъчно и те наемат втора сграда за нов локал. Известният литературовед Александър Балабанов бил вложил пари в строителство в курорта Чамкория. Братя Прошек искали да наемат неговото казино и да продават и там бирата си.

Сключват споразумение, което скоро е нарушено от Балабанов и те не успяват да осъществят намеренията си, загубвайки и 300 лева за наем, които са му дали предварително.

В началото на 1890-те години Иржи (Георги) е водещ експерт по софийския кадастър и имотен регистър, създаден през 1878 г.; по това време брат му Теодор (Богдан) е посветен предимно на управлението на печатницата. И двамата братя построяват къща на улица „Московска“ № 5, която изглежда аристократична по стандартите на времето.

Братята Прошек, като строителни предприемачи, построяват Лъвовия мост и Орловия мост. Строителството на Лъвов мост започва през 1888 г. Дотогава на това място в стара София имало каменен мост, наречен Шарения мост. Строителството на Лъвов мост започва през 1888 г. Дотогава на това място в стара София имало каменен мост, наречен Шарения мост. На следващата започва строежът и на Орлов мост. Строителството и на двата завършва през 1891 г.

_{Орлов мост (Credit: Gitanes232, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Новопостроеният Орлов мост също така подобрява инфраструктурата за транспорт до и от пивоварната и нейния завод за разливане на бира, разположен на 150 метра североизточно.

Иржи (Георги) Прошек е бил много активен и в областта на културата и образованието в София: той е един от инициаторите за изграждането на паметника на Васил Левски и през 1880 г. е член-основател на Дружеството „Славянска беседа“ в София (1880) – днес читалище „Славянска беседа“ (от него се е появил и днешният театър „Сълза и смях“) и на Българското инженерно-архитектурно дружество. Той е и член-основател на дружеството „Чех“ и за известно време ръководи списанието „Чешки сокол“.

Докато работи по плана за развитие на града като служител на градската администрация и първия губернатор Пьотр Алабин, Иржи Прошек се запознава с чехкинята Анна Роубалова (1853 –1935), сестра на колегата му Вацлав Роубал, за която се жени в София на 23 октомври 1878 г. Тя е завършила музикално училище в Прага. За да стигне до България с обширния си багаж и пианото си, тя пътува с параход по Дунав, а след това с волска каруца до София. Двойката има три дъщери (Мария, Ружена и Анна) и син (Георги). Според други източници, от този брак се раждат пет дъщери и син (Анна довежда сина в брака). Синът им умира в Прага през 1928 г.

Фирмата „Братя Георги и Богдан Прошек“ е основана през 1895 г. По-късно Мария Прошек се омъжва за Иван Кадела, който е назначен за ръководител на печатница „Прошек“ и като първи зет също става член на ръководството на семейния бизнес. Фирмата „Братя Прошек“ участва и в изграждането на варненското пристанище и в планирането на казино-ресторант във Варна, тъй като втората им дъщеря, Ружена, се омъжва за Александър Василев и се мести във Варна с него. Иржи (Георги) Прошек е съосновател на строителната фирма и е неин технически директор до 1901 г.

Стро¬е¬жа на при¬ста¬ни¬ще¬то във Вар¬на е най-мащабното му дело, но ударено от свлачища пристанището не устоява. Иржи или както всички са го наричали – Георги, не може да го понесе и получава инфаркт. Умира на 29 септември (16 септември по стар стил) в София през 1905 г. на 58-годишна възраст. Погребан е в Софийското католическо гробище в Орландовци, парцел 16. Все пак през 1907 г. пристанището е открито, а на фара му има в знак на уважение малка табела с името на строителите Прошек.

След като през 1947 г. фирма „Братя Георги и Богдан Прошек“ е експроприирана от комунистическата власт, потомците на братя Прошек са депортирани от София и затворени в лагера Бобов дол. Сред тях е Елена Пипева, известна оперна певица.

_{Теодор (Богдан) Прошек (Credit: unknown / неизвестен, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Теодор (Богдан) Прошек

Теодор Прошек е строителен предприемач, пивовар и печатар. Роден е на 2 юли 1858 в град Бероун, Бохемия. Завършва Чешкия технически университет в Прага. По-голямата част от живота си прекарва в България.

През 1879 г. Теодор Прошек официално променя първото си име със съответната българска форма: Теодор Прошек става Богдан Прошек.

Теодор (Богдан) Прошек се жени за Вилхелмина и първо имат има пет дъщери (Божена, Милада (Милка) и Власта), две от които умират като бебета. Желанието му за син е било толкова силно, че той отива на гроба на Исус, за да се моли. Пътува с биволска каруца девет месеца. Обещава, че ако Бог е милостив към него и му даде син, ще построи църква в знак на благодарност. След още девет месеца се случва чудо и той получава мъжко дете – Богдан Прошек-младши. Обещанието е изпълнено и през 1899 г. Теодор (Богдан) построява католическата църква „Свети Франциск“, която може да бъде посетена и днес на ул. „Асен Златаров“ № 7, район „Оборище“, София.

Дъщеря му, Боженa, се омъжва за Йозеф Урбан, който е бил високопоставен общински служител в Прага в продължение на много години. Втората му дъщеря, Милка, се омъжва за Георги Купов. Съсобствениците на семейната компания „Братя Георги и Богдан Прошек“ обаче искат да го изключат от управлението, което води до продължаващи спорове и разправии в компанията в продължение на повече от 20 години.

Богдан Прошек-младши поема управлението на бирената фабрика заедно с Александър Купов, който умира млад – 27 години. Неговото място е заето от зетя на Богдан Прошек – Стефан Пипев, съпруг на Милада Прошек – Пипева, който показва големи организаторски умения в маркетинга на бирата и успешно се справя с конкуренцията. По времето на Стефан Пипев бирената фабрика отбелязва значителен напредък и постига големи успехи.

Умира в София на 26 октомври (13 октомври по стар стил) 1905 г., сломен от мъка по загубата на брат си, по-малко от месец след смъртта му. Погребан е в семейната гробница в католическата част на Централното гробище в София в Орландовци.

Почит

Името на братя Прошек носи улица в ж.к. „Овча купел II“, София.

От 2007 г. Столичният общински съвет единодушно решава площадът до сградата на БНТ да носи името „Братя Прошек“. Именно там, на сегашния адрес ул. „Сан Стефано“ 22 се е издигала тяхната пивоварна фабрика.

През 2011 г. братя Прошек са наградени посмъртно от Националната библиотека „Славянска беседа 1880“ за „големия им принос за културното и духовно развитие на страната ни след освобождението на България“.

През 2017 паметник на братя Прошек е създаден от известния български скулптор Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Иржи (Георги) Прошек.