News

Те често са официално определяни като подгрупа на украинците, но обикновено се считат себе си като част от по-широкия русинска националност, заедно с две други групи от транс-граничния регион на Карпатска Рутения: на бойките и лемките.

Съществуват различни версии за произхода на името гуцул. Обяснението е, че то произлиза от румънската дума за "разбойник" (hoț - "крадец", hoțul - "крадецът"). Други обяснения намират произхода му в славянската дума кочул - "скитник", "мигрант" - по отношение на техния полуномадски начин на живот, също и от името на тюркското племе огузи, и дори и от името на брата на великоморавския княз Ростислав - Хетсил. Но това са остарели и неакадемични твърдения. Все още не са предложени научно валидни теории. Името гуцул е предимно екзоним, използвани от съседни групи, а не от самите гуцули, въпреки че някои от тях са го възприели.

Интересното е, че в езика на баските е думата hucul, която се превежда като "човек, който живее в пещера".

_{Странстващ гуцул. Литография от 1872 г. (public domain)}

Гуцулите обитават райони, разположени между югоизточната част на населените от Бойкос, до северната част на румънската част на Карпатите.

Няколко хипотези обясняват произхода на гуцулите. Според румънския историк Николае Йорга "хумули" или "хуняни" са денационализирани румънци. Други мнения показват, че гуцулите произтичат от белите хървати, славянско племе, населявало района от 4-ти до 12-ти век, или от славянското племе уличи, които е трябвало да напуснат предишните си домове близо до река Южен Буг под натиск от печенегите.

Гуцулският език обикновено се смята за западноукраински диалект с някои полски влияния. След присъединяването на Закарпатия към Съветския съюз задължителното образование се провежда само в стандартизирана украинска литература. През последните години се полагат усилия да бъде запазен традиционният гуцулски диалект.

За гуцулските диалекти са характерни падежни окончания, близки до словашките (например, творителен падеж на думата жена: “ жінка”— 'жінков' — на литературен украински 'жінкою'), древноруско изнасяне на възвратната „ся“ пред глагола(Я так ся вчора напив — укр. литер. я так учора напився ('аз така се напих вечра'), а също и особенности на произношения то— вэно «вино», йек «як» и др.

Традиционната гуцулска култура често е представена от цветна и изискана изработка на облеклото , скулптура, архитектура, дървообработване , металообработване (особено месинг), тъкане на килими, керамика и декориране на яйца.

Гуцулското общество традиционно се основава на горското стопанство и дърводобив и отглеждане на едър рогат добитък говеда и овце; гуцулите насочват усилията си и към създаването на порода коне, известни като гуцулски понита.

Гуцулите са ненадминати майстори на дърворезбата, пирографирането и дървесната инкрустация. Широко известни са със своята керамика ( керемиди, прибори ), образци на художествено тъкане, килимарство медно и сребърно леене. Продуктите на народното изкуство в Гуцул се характеризират с високо художествено майсторство, богатство от оригинални форми, декоративно разнообразие.

Гуцулите използват уникални музикални инструменти, включително трембита (дървен алпийски рог) и няколко вида флейти, както и цигулка и арфа.

_{Гуцули, 1930 г. (public domain)}

Гуцулите са християни – гръкокатолически и православни. При тях доминират клановите отношения, принципът на родовото старшинство и землячеството. При преброяването през 2001 г. 21400 жители на Украйна са посочили, че са принадлежат към етногрупата на гуцулите.

Гуцулите са с преобладаващо висок ръст (или среден), предимно тъмна коса, въпреки че има черни, очите често са тъмни (кафяви), сини, сиви, светлозелените очи се срещат по-рядко. Но тези антропологични особености могат да бъдат резултат от смесването с други народи и доминиращото свойство на гените, съответстващи на тъмния цвят на очите и косата.

През 1918 г. гуцулите създават Гуцулската република, която съществува за кратко време.

До 1945 г. гуцулите били разделени. Преди Първата световна война те са били част от Австро-Унгария: част от гуцулските земи са били част от Австрия, а някои са били част от Унгария (от 1867 г.), а след 1920 г. земите на гуцулите са управлявани от Полша, Румъния и Чехословакия. През 1939 г. територията на Гуцулския регион (с изключение на Южен Марамуреш, която остава част от Румъния) е включена в състава на Украинската ССР.

В Румъния гуцулите имат своя собствена организация UGAEH ("Общ съюз на гуцулската етнос"), която инициира фестивала "Гуцулс".

_{Гуцулска сватбена рокля. (public domain)}

Народна носия

Мъжката носия включва бяла риза, собствен производство, бродирана отпред, пусната над панталони - "портици", от черно или червено сукно - през зимата, бял вълнен "ахаах", препасан с широк кожен колан "черес" - с разнообразие от орнаменти. Върху ризата се носи кожено палто без ръкави, с цветни нашивки, с копчета и често украсени с фигура на малко вълче.

Обували са се кожени ходила-лапи, плетени чорапи „капчури“, украсени с фигурки на цветни вълчета. Постояно са се носили кожени чанти -„тобивки“, които надвиснат над раменете си, винаги декорирани с украшения и маншети.

Шапката е филцова, черна на цвят, украсена с пауново перо и малки корали. На ризата без ръкави се носи сърце - „байбарак“ от черно или боядисано сукно, също украсено с различни ивици и копчета.

Младите хора винаги са имали с тях един топор-брадва, а по-късно и подобно оръжие, наричано келеф. Старите мъже са взимали със себе си пръчка - "клебука". В миналото почти всеки гуцул е носел на пояса си пистолети с издълбани копчета, също и издълбана кухина от еленов рог през едното рамо, а през другото – пушка.

Женската носия на гуцулите е още по-колоритна и сложна от мъжката. Не е било прието да се покриват главите на момичетата, те вплитали в косите си жълти “поплитки“ и ги връзвали на плитки. Елемент на женските бижута са били и различни фини металически пластинки.

На женските ризи са бродирани т.нар."рамене", бродерия е покривала и ръкавите - а по-късно и т.нар."брацари“. Куртките без ръкави са били с различни нашивки или на ивици - над тях са обличали обилно украсени къса дреха от ст сукно, без ръкави , наричана сердак. Преобладават червените и черните цветове с приложения от жълто, зелено, понякога синьо и розово.

Жените носели риза и две резервни престилки: една по-широка отзад и една предна, като ги връзвали с червен вълнен колан. Обували кожени ходила на краката си. Обличали за връхна дреха куртка без ръкави. Момичетата не носели нищо на главите си, косата им е била сплетена в две плитки, които се съединявали в задната част на главата в една плитка, завързвана с червена панделка. Жените също сплитали плитка, но не я завързвали с панделка. На главите си носели шапка, вързана с черни или червени шалчета на върха, а краищата на шалчетата висели на раменете. Носели около врата си няколко дантели от перли или патици, гердани. През рамото си носели вълнена чанта - тайстру.

Празнична носия

По време на празници мъжете носели върху якето без ръкави и зипун- къса, черна кърпа, бродирана с вълнени шнурове с копчета. Празничната шапка е украсена с пера от паун или паяжина и кръгли копчета. На шията си са носели черен шал в различни модели.

Празничните ризи за жени са бродирани на предмишниците или по целите ръкави. Главите им са били покрити с воал (направен у дома) или с купени кантове, краищата на които били бродирани и висели зад гърбовете им. На върха на кантовете или наметката поставяли червен шал.

В празничните дни момичетата носели престилки, обшити със златни нишки. Слагали тесен пояс или кожен колан. Обували червени чорапи и капчури от цветна вълна и ходила повдигнат нос, или обувки с на високи токове. Бялата качулка и бялата кърпа също били част от празничната рокля. Носили са се червени чанти.