В по-тесен смисъл („истинска мансарда“) този термин се използва самво по отношение на къща с мансарден покрив. Обратно, в по-широк смисъл, мансарда може да означава и цялото обитаемо таванско помещение като цяло.

Пространството се получава чрез специфично разположение на наклона на покрива : нормален наклон в най-високата и централна част (т.е. билото), по-наклонен наклон, почти вертикален, в най-периферната част (зоната на стрехите). Вътрешните помещения отдолу (наричани още тавански помещения) се осветяват от прозорци, разположени в най-наклонената част, като това могат да бъдат вертикални прозорци или капандури, които осигуряват добра светлина.

Думата „мансарда“ произлиза от именатана френския майстор-строител и архитект Франсоа Мансар (1598–1666) и неговия правнук Жул Ардуен-Мансар (1646–1708), които популяризират този вид техника за изграждане на покриви в многобройните си великолепни сгради в Париж. За изобретател на формата на покрива обаче се смята архитектът на Лувъра, Пиер Леско, който е първият, който реализира тази идея за пестене на пространство около 100 години по-рано. През 1630 г. Франсоа Мансар е първият, който използва подпокривното таванско пространство за жилищни и търговски цели, преработвайки специфичен вид покрив, използван вече през Средновековието в Италия. Оттогава таванският етаж под скатен стръмен счупен покрив се нарича „мансарда“ (на името на архитекта).

През XVIII век във Франция това се е разбирало като специфична форма на покрива, така нареченият „счупен покрив“: мансардният покрив е улеснявал инсталирането на помещения с вертикални стени в покривната площ и е бил по-икономичен поради по-малката нужда от дървесина.

От средата на XVIII век терминът – първоначално за покрива, след това за апартамента – става разпространен в Англия, а малко след това и в немскоезичния свят.

През XVIII век тези покриви са били често срещани и в Чехия, например в замъци, манастири и енорийски сгради. През XIX век те са били използвани и в жилищни сгради, защото са използвали пространството под покрива.

След 1800 г. този термин става неразделна част от немския речник: германският писател, поет, драматург, учен и философ Гьоте например го използва често и през 1811 г. хвали своята „красива, светла стая с фронтон на тавана“ в „Поезия и истина“. С нарастващата пролетаризация на градовете и свързаната с нея нарастваща нужда от жилищно пространство за по-бедните слоеве от населението, таванското помещение се превръща в синоним на окаяни жилища за бедни хора. Таванската стая е била популярна и като евтино жилище за бедни студенти и художници. Немският художник Карл Шпицвег увековечава мансардата в известната си картина „Бедният поет“ от 1839 г.

_{„Бедният поет”, Карл Шпицвег, 1839 (Credit: Carl Spitzweg, Public domain, via Wikimedia Commons)}

В обеднелите градове на Ваймарската република таванското помещение най-накрая се превръща в символ на бедността и трудностите, както и на свързаната с тях изобретателност на желаещите да оцелеят: модни думи , появили се около 1920 г. , като „Mansardenkaffee“ (за евтин заместител на кафе ) и „Mansardenschneiderin“ (за шивачка, работеща нелегално в апартамента си ), са типични за това време.

В Русия модата за тавански помещения идва в началото на XVIII век заедно с архитектурата на петробарока. В проевропейския Санкт Петербург много сгради започват да се проектират и строят с тавански помещения. Но по това време те са напомняли повече на тъмни и задушни „къщички за птици“. В крайна сметка по това време в строителството са се използвали обемисти капандури и мансардни прозорци. Те не са могли да осигурят много светлина, осветявайки напълно само пространството до тях. В патриархална Москва таванските помещения са били рядкост.

През XX век, в ерата на индустриалното жилищно строителство, когато плоските покриви доминираха в архитектурата, таванските помещения бяха практически забравени. От първата половина на 90-те години на миналия век, с появата на нови строителни материали и технологии, таванските помещения в Русия започнаха да набират голяма популярност.

Мансардата е била и се нарича още стая на тавана на къща (обикновено „вила“ или подобна), която е имала прозорец и измазани стени и – подобно на просто обзаведена всекидневна – е била запазена за слугите от онова време за спане извън апартамента. Тя е могла да се отоплява с една печка. Ако къщата е имала централно отопление, мансардата също се е отоплявала. Предпоставки за този вид употреба са били наличието на перално помещение в стаята и възможността за ползване на тоалетна на същия етаж.

Днес, обикновеният тавански апартамент все още е по принцип по-евтин от апартамент, но вече не се свързва със стигмата на бедността: щедро преустроеното таванско помещение, понякога дори с балкон или покривна тераса, също е знак за градска култура на живот, особено сред по-младите жители.

В Германия термините „таванско помещение“ и „тавански апартамент“ до голяма степен са заменили остарелия термин „мансарден апартамент“. В Австрия и Швейцария обаче терминът „мансарден апартамент“ (наред с „тавански апартамент“) все още се използва.

_{Мансарди в Париж, 2009

(Credit: Ricce, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Конструктивни особености

Широкото разнообразие от дизайнерски решения за тавански помещения позволи да се съживи външният вид на къщите и да се предложи най-разнообразен функционален набор от жилищни и помощни помещения. Таванските помещения са били използвани при изграждането на дворцови и замъчни комплекси, както и на редови къщи (жилищни, търговски, работилници).

Геометричните форми на таванските помещения могат да бъдат различни, да имат триъгълен или пречупен силует, да бъдат симетрични и асиметрични, да бъдат разположени по цялата ширина на сградата или само от едната страна на надлъжната ѝ ос. При пречупена форма на покрива, долната част на тавана е със стръмен наклон (60°-70°), а горната част е с лек наклон (15°-30°).

Таванският етаж може да заема цялата площ на сградата или част от нея, но като правило, в рамките на подлежащите стени на основната сграда. По отношение на външните стени, таванските помещения могат да бъдат разположени в една линия или да се простират извън техните граници. При ограничено разширение на таванския етаж, той се поддържа от конзолно разширение на подлежащия етаж, при голямо разширение – от допълнителни опори (колони, стени, окачвачи).

Планировъчните характеристики са свързани с конструкцията на сградата и помещенията, разположени отдолу. Изборът на една или друга архитектурно-строителна система за таванския етаж включва определянето на носещата конструкция и оградата. При изграждане на тавански етажи върху реконструирани сгради се препоръчва да се избират леки конструкции и материали, като се вземе предвид натоварването, което ще се пренесе върху съществуващата сграда.

Носещите конструкции на тавански помещения могат да бъдат дървени, метални и стоманобетонни. Използването на дървени конструкции на тавански помещения трябва да е съобразено със степента на пожароустойчивост на сградата. Външните огради на тавански помещения могат да бъдат изцяло изолирани или само в границите на отопляемите помещения с монтиране на наклонени, пречупени или плоски тавани в последните.

_{Сгради с мансарди в град Чарлстън, Южна Каролина, 2020 (Credit: ProfReader, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Предимства

Таванско помещение в процес на изграждане. Източен Сибир

Използване на инфраструктурата на стара сграда;

Увеличаване на жилищната площ чрез използване на таванското помещение;

Икономическа полза – цената на квадратен метър се състои от изолация и довършителни работи, тъй като разходите за издигане на покрив са неизбежни;

Решение на проблема с компактното застрояване;

Придаване на завършен вид на сградата, подобряване на външния вид на сградата;

Възможност за монтиране на таванско помещение на едно или две нива;

Намаляване на топлинните загуби през покрива, намаляване на консумацията на енергия на цялата къща през зимата;

Възможност за надстройка без използване на тежка подемна техника и без преселване на жителите;

По-топъл под в сравнение с фасадата;

Наклонените тавани дават свобода на дизайнерските идеи;

Възможност за създаване на таванско помещение.

Недостатъци

Загуба на използваема площ на помещението;

Наклонени тавани, които намаляват височината на стената;

Сложна и взискателна технология за топло- и хидроизолация;

Влияние на квалификацията на строителите и проектантите върху крайния резултат.

Мансарден покрив

При мансардния покрив гредите са прекъснати с по-голям и по-малък наклон, а фермите и гредите са преместени по-високо, точно до равнината на това прекъсване. Това създава голямо свободно пространство под тях, което може да се използва и строи. Мансардните помещения обикновено имат леко наклонена външна стена и изпъкнала прозоречна ниша, чиято предна стена е разположена на периферната стена на сградата. Иначе истинският мансарден покрив се характеризира с факта, че дори долната му част се отдръпва от равнината на фасадата, докато така нареченият фалшив мансарден покрив всъщност е двускатен или шатрообразен покрив, който е свързан с керемидената облицовка на горния етаж на сградата в долната част. Тя, от друга страна, стърчи напред от фасадата. Мансардните покриви са били покрити с керемиди или прежди, понякога също с шисти, керемиди или слама.

Мансардният покрив има две предимства: първото е, че е изключително красив и елегантен, второто е, че допълва и увенчава сградите (които варират от най-важните сгради до прости къщи и жилищни блокове) и оптимизира пространствата, всъщност се получава допълнителен етаж, осветен от светлинни прозорци или прозорци, поставени на покривите; последните са били използвани още през Средновековието във Франция и са много често срещани в парижките къщи.

Метонимия

Терминът „мансарда“ се отнася и до частта от купето за пътници, която се намира над кабината на шофьора на кемпер, за да побере двойно легло, единично легло или стенни шкафове.