News

Включен е в списъка на ЮНЕСКО на обектите за световно наследство през 1993 г. Това е един от най-големите европейски замъци (с площ 41426 кв.м.).

Архитектурните стилове, в които е бил стилизиран, са готически, романски и ренесансов.

Разположен най-късно от периода на неолита, замъкът е бил център на келтите, но е бил изоставен в края на 2-и век, очевидно за сметка на съседен хълм.

През 12 век на мястото на укрепеното славянско селище е построен замък. След като замъкът устоял на монголскотонашествие, той бил значително разширен в средата на 14-ти век.

През 15 век е придобит от Ян Искра, който разширява замъка до сегашния му размер. От 12-ти век замъкът става административен център на областта Спиш. През 1460 г. замъкът става собственост на Кралство Унгария. По-късно преминана в ръцете на благородническия род Заполя.

_{Фотография на крепостта от въздуха. (CC BY-SA 3.0)}

Преустройван е няколко пъти, когато става собственост на унгарското семейство Турзо. След 1636 г., по време на Тридесетгодишната война (1618-1648), семейство Чаки завладяват замъка.

В началото на 17-ти век е имало структурно свързване на предишните отделни сгради. Тъй като комплексът изоставал в отбранително отношение и е бил много неудобен за обитаване, Чаки подаряват замъка, превърнат в резиденция. След 1710 г. тя изгаря и след още един пожар през 1780 г. тя е изоставена окончателно. Причината за пожара е неизвестна, но съществуват няколко версии. Според една от тях семейство Чаки умишлено го опожаряват, за да намали данъците, както към момента на налагането на допълнителни данъци върху покрити сгради.

Друга версия гласи е, че е ударен от мълния, която се разгаря пожар. В третата версия се посочва, че някои войници в замъка правят луна и в този случай случайно започват огъня.

През 1945 г., след края на Втората световна война (1939-1945), замъкът става държавна собственост на социалистическа Чехословакия, реконструиран е частично и е обявен за национален паметник на културата през 1961 година.

_{Замъкът Спиш. (CC BY-SA 2.0)}

Замъкът и околностите му са използвани като фон за няколко приказни и фантастични филми:

Драконово сърце, 1996

Завоевателят, 1997

Лъвът през зимата, 2003

Последният легион, 2006

Легендата за отвлеченото момиче

Преди многогодини в замъка Спиш живеел господар на име Филип ,заедно с красивата си съпруга. Те имали една дъщеря на име Барбора. Но скоро след раждането съпругата на Филип умира и нейната сестра на име Хедвига започва да се грижи за детето.

Веднъж, по време на лов Филип ранява смъртно единствения син на някакъв полски аристократ. Единственото изкупление на това по онова време е могло да бъде само отмъщението, и аристократът се заканил да отмъсти.

Знаейки това, Филип наредил на войниците да пазят дъщеря му като зеницата на очите си. И когато той не е в замъка, да не пускат никого вътре.

Полският аристократ на свой ред наел рицари, за да извърши отмъщението си. Рицарите знаели, че замъкът е непревземаем и измислили хитър военен трик. Един от тях облечен като певец , влязъл свободно в замъка. И изненадващо, Хедвига се влюбила в него от пръв поглед и забравила за малката Барбора. Една нощ рицарят-певец приспал вниманието на Хедвига и откраднал дъщерята на Филип. На следващата сутрин, когато установили липсата на момичето, било твърде късно - и то и рицарят били изчезнали.

Връщайки се, Филип бил силно разгневен и екзекутирал почти всички войници в замъка. Хедвига също трябваше да бъде наказана със смърт, но тя не могла да понесе скръбта по ичезналото дете, скочила от една от кулите на замъка и загинала. Филип никога повече не видял дъщеря си и оттогава почти всяка вечер духът на нещастната Хедвига се появява под стените на замъка и се опитва да намери откраднатото момиче.

Легендата за барона-разбойник

През 16 век живял баронът-разбойник Сарско, родом от Кошице. Един ден той решил да завладее замъка Спиш и убедил няколко войници от гарнизона на замъка, че свободно ще пуснат хората му в замъка и ще убият останалите войници. Въпреки това, войниците издали заговора на капитана си, който след това приготвил капан за барона-разбойник.

Вечерта на 27 април 1543 г., когато Сарско и неговите хора се събрали под стените на замъка, всичко вървяло по план: от прозореца им хвърлили въжета, по които те започнали да се изкачват нагоре. Първите осемнадесет души вече били влезли вътре и тогава след тях тръгнал Сарско. Но когато стигнал до прозореца, той осъзнал, че са му приготвили капан и се опитал да се върна обратно. Войниците прерязали въжето, Сарско паднал и загинал. Неговите хора веднага започнали да се бият с войниците и в битка успели да подпалят и взривят мазето с барута.

Силите били неравни и хората на Сарско трябвало да се предадат. Всичко завършило с това, че осем души били хвърлени в тъмница, а седем - обезглавени.