News

Според ученият, ръкописът е написан на проторомански език - предшественик на диалектите на тези езици, на които сега се говори в Португалия, Франция, Испания и други страни. Той е широко използван в Средиземноморието през Средновековието, но почти никой не е писал на него, тъй като латинският език си остава езикът на аристокрацията, църквата и държавата. Поради това, този език е изчезнал безследно.

_{Страница от ръкописа. (public domain)}

Така нареченият ръкопис на Войнич, един от най-тайнствените средновековни ръкописи, е открит през 1912 г. от полският книжар Вилфрид Войнич сред томовете, закупени при продажба в Римския колеж (академия на йезуитите).

Този текст, написан от неразбираеми символи на неразбираем език, почти веднага привлича вниманието на различни учени - от лингвисти и историци до физици и програмисти. Повечето изследователи приемат, че ръкописът е криптиран, а десетки научни групи се опитват да го дешифрират, като използват системи за изкуствен интелект и методи на историческите науки.

Някои учени се съмняват, че този текст може да се прочете изобщо. Например преди две години британският историк Никълъс Гибс прави заключение, че част от ръкописа не са думи, а съкращения, които не могат да бъдат дешифрирани поради липсата на речник от първоначалната част на ръкописа.

Чешър смята, че предположенията за древния шифър са неправилни. Друг старинен текст, написан от подобна ръка и в подобен стил, но в съвсем разбираем неаполитански език (през Средновековието говорен от жителите на Южна Италия), го подтиква към тази идея.

Този текст - "Историята на Неапол" - е написан от хрониста Луис де Роса (Loise De Rosa) в края на XV век. Както и в ръкописа на Войнич, в него са използвани латински и неизвестни знаци и това помага на британския лингвист да разбере точно какви звуци са скрити зад неразбираемите символи от най-тайнствения средновековен ръкопис. Така той успява да прочете някои думи.

"Осъзнах, че ръкописът не е криптиран, а просто написан на език, чиято азбука се състои от познати и непознати символи. Нямаше главни букви, двойни съгласни, препинателни знаци, въпреки че някои символи имаха признаци, подобни на акценти или на пунктуация. В същото време имаше дифтонги, трифтонги и дори сложни гласни от четири и пет елемента”, отбелязва лингвистът.

_{Страница от ръкописа. (public domain)}

Тези характеристики го карат да мисли, че текстът е написан в смес от вулгарен латински и проторомански език, обичайно по онова време на територията на съвременна Испания или в околностите на Неапол, който тогава е принадлежал на Арагон. Воден от тази идея, британският изследовател се опитва да прочете ръкописа на Войнич, използвайки всички известни думи от романски произход, които се срещат в езиците на съвременните народи на Европа.

Опитът му се увенчава с успех - Чешър успява да прочете правилно десетки изречения и описания на илюстрации. Много думи, отбелязва той, са запазени в съвременния испански, португалски, румънски и дори полски. Според Чешър ръкописът на Войнич е медицински справочник и своеобразна историческа енциклопедия. Той е съставен от монахините от Доминиканския орден, около средата на XV век, за кралицата на Арагон Мария Кастилска.

В допълнение към рецепти за лечение на различни женски болести, ръкописът съдържа история за изригването на вулкан на остров Вулкано през 1444 г. (тогава Мария Кастилска, която управлява страната в отсъствието на съпруга си Алфонсо V, помага на местните хора да избегнат последствията от този катаклизъм). Изследователят се надява, че в близко бъдеще ще може да прочете останалите 200 страници на ръкописа и да разкрие другите му тайни, както и да провери теориите на своите колеги и да състави първия речник на народния проторомански език.