Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






МОРАВСКИТЕ ХЪРВАТИ

16.05.2019
Изглед към стария град в Микулов. (CC BY-SA 3.0)

Моравските хървати са етническа група хървати, които са избягали от турците-османци в северните части на Хабсбургската монархия през 16 век.

Хърватите се заселват в няколко десетки села, но предимно в градовете Микулов и Бржецлав. Три селища в района на Микулов (Фрелихов, Нови Пршеров и Добре поле) остават хърватски до 1948 г., когато хърватите от Южна Моравия са насилствено изгонени.

През 16 век условията за живеене на Балканите са много трудни. Унгарската държава преминава през феодална криза и не успява да задоволи основните потребности на своите жители. Освен това през 1526 г. Лудвик Ягелон е победен в битката при Мохач и това поражение е началото на проникването на Османската империя в Европа.

От страх от настъпващата турска армия стотици хиляди жители на хърватската територия отиват в северните части на Хабсбургската монархия, където се надяват на по-спокоен живот. Много хървати се заселват в днешна Австрия, Унгария и Словакия. Няколкостотин семейства идват в Южна Моравия по покана на аристократичния род Лихтенщайн. След това тя била обезлюдена и опустошена. Новодошлите, опитни и трудолюбиви земеделски стопани трябвало да я развият икономически.

Хърватска къща в Евишовка. (CC BY 3.0)

Хърватите в Бржецлав запазват своята идентичност до началото на 20-ти век, след това постепенно се сливат с моравската среда, която ги заобикаляла. Ситуацията в Микулов е различна. До 1945 г. 98% от местното население са германци, а процесът на асимилация не е толкова бърз. Хърватите, живеещи във Фрелихов (днес Евишовка ), Нови Пршеров и Добре поле са запазили своя език, народни носии и идентичност до средата на 20-ти век.

Хърватското население се е прехранвало главно чрез земеделие и говедовъдство.

Неговите общности се погрижват да запазят своята идентичност. Една от техните специфични прояви е богатият костюм, който хърватите носят в празнични дни и в ежедневието. Ако в общностите им емигрира чех или германец, често се случвало децата му по-късно да се смятат за хървати (както се вижда от броя на чешките и немските имена, които са широко разпространени сред моравските хървати).

Моравските хървати са използвали своя диалект, който се основава на стария хърватски език и постепенно се допълва с някои чешки и немски думи. Този език обаче никога не е имал стандартната форма и хърватите са говорили на него почти изключително помежду си. Те използвали немски или чешки език (получават училищно образование по време на Австро-Унгарската империя на немски език и на чешки език по време на Първата Чехословашка република).

След Първата световна война чехословашкото правителство цели възползването от съществуването на хърватските общности в Моравия чрез план на т.нар. коридор между Чехословакия и Югославия. Този коридор е бил предназначен за районите с хърватското население в Моравия, Словакия, Унгария и Австрия, като целта му е да отдели Австрия от Унгария и да осигури връзката между Чехословакия и Югославия.

Използва се присъствието на хървати (почти единственото славянско население в изключително германската среда), за да заздрави позициите си в района на Микулов. Затова през 1921 г. във Фрелихов е създадено чешко градско училище, посещавано от повечето хърватски деца.

Решението на Мюнхенската конференция от 1938 г. довежда до окупацията на чешките територии на Чехословакия от Нацистка Германия. Три хърватски села стават част от Третия райх и техните жители биват подложени на сурова германизация. Въз основа на договор между Чехословашката република и Германската империя през есента на 1938 г. на всички жители на окупираната територия, които са живели тук преди 1910 г., е предоставено правото да получат германска националност. Това задължава на мъжете да служат в германската армия. Хърватската общност губи над 300 мъже във войната.

1945 г. донася още една бурна трансформация в южноморавската гранична зона. Новите заселници, които идват в района на фермата на изселените германци, гледат на хърватите с недоверие и враждебност. Недоверие, породено от това, че повечето хървати не дават своя глас за комунистите на изборите през 1946 г. , както е било обичайно в региона, а на Народната партия. А фактът, че три хърватски села показват най-добри икономически резултати в района на Микулов, предизвиква враждебността към тях.

В периода 1945-1948 г. хърватите е трябвало многократно да доказват своята национална надеждност. Всеки един е трябвало да оправдае поведението си в хода на войната пред различните комисии и без преувеличение може да се каже, че хърватите са най-добре проучената група от населението в тогавашна Чехословакия. Въпреки че повечето от тях получават удостоверение, то не остава валидно след установяването на комунистическата власт. През февруари 1948 г. Комитетът за действие ONV в район Микулов решава, че хърватите са "политически ненадеждни" и трябва да бъдат изгонени от първоначалните им домове.

Хърватите са обвинени в служба в германската армия. Не е взето под внимание, че по време на войната хърватите са живели на територията на тоталитарна нацистка държава, където са били изложени на несравнимо по-тежки условия от жителите на Протектората Бохемия и Моравия. Отказът от военна служба води до интерниране в концентрационен лагер, съответно смъртно наказание. Също така степента на сътрудничество между хърватското население не е по-голяма от тази на чешкото население. Хърватските семейства, в които има само един член, заподозрян в по-тясна връзка с нацисткия режим (без потвърждение на това подозрение), биват изгонени от граничния регион през 1946-1947 година. Така след 1948 г. били разселени само хърватите, които не били виновни спрямо Чехословакия. Изгонването на хървати от южноморавския граничен регион обаче трябва да се разглежда в контекста на промените в политическата култура в следвоенната Чехословакия, възходът на чешкия национализъм, както и икономическите ползи от новите заселници в пограничните райони. Други жители на Чехословакия, които също са служили в германската армия не са били наказвани по подобен начин.

От трите селища в южната част на Моравия през годините 1948- 1951 г. са преселени хървати в над 150 селища в северната част на Моравия. Още през 1956 г. държавата признава незаконността на по-ранния си ход, но не позволява завръщането на хърватите в първоначалните им селища. Дори и след 1989 г. чехословашката и чешката държави не успяват са отстранят несправедливостта, макар, че се полагат немалко усилия в тази посока. Днес това хърватско малцинство е почти на изчезване. По статистически данни моравските хървати наброяват 2 000 души. Хърватите са официално признати за национално малцинство в Чешката република.

Мъжка и женска хърватска народна носия. (CC BY-SA 3.0)

Понастоящем, според преброяването от 2001 г., в Чешката република са регистрирани 1585 лица с хърватско гражданство. Дейността на това малцинство се осигурява от Асоциацията на гражданите на хърватска националност в Чешката република. Всяка година в началото на септември в Евишовка се провежда традиционният хърватски празник, наречен kiritof (Хърватски ден на културата).

 Ивайло Лазаров
ivobg.net