News

Крепостта на Бергамо (Rocca di Bergamo) се намира в горната част на Бергамо, на хълма Сант'Eуфемия, от който доминира, на юг, над Долния град и околната равнина, докато на север гледа към върховете на планините Оробие.

Първото укрепено ядро на хълма Сант'Еуфемия датира от келтите (4 век пр. н. е.), но сегашната структура, започната през 1331 г. по заповед на Ян Люксембургски, е завършена през 1336 г. при Aцоне Висконти, господар на Милано.

Началото на господството на Венецианската република (от XVII век Светлейша венецианска република) в Бергамо, датирано от 1428 г., довежда до съществени промени в крепостта: построена е кръглата кула и е построено училището за бомбардировачи (scuola di Bombardieri), което сега е дом на Музея на деветнадесетия век (Museo dell’Ottocento). Този музей е част от мрежата на Историческия музей на Бергамо, управлявана от фондация „Бергамо в историята“ (Bergamo nella storia“).

Крепостта, поради издигнатото си положение, и по-специално крепостната кула, от която се разкрива красива 360-градусова гледка към равнината и планините Оробие, са доста популярни туристически дестинации. В съседния Парк на Паметта (Parco delle Rimembranze), една от най-привлекателните зелени зони на града, има множество надгробни плочи и мемориали на военни, които са се сражавали в двете световни войни. Сред най-интересните изложени екземпляри е самоходен танк 75/18.

_{Входът на Централната кула}

Бергамо (от берг-хейм, т.е. градът на хълма) е град, който представлява център на едноименната провинция Бергамо в областта Ломбардия. Разположен е в подножието на Алпите, той се намира се на около 40 км на североизток от Милано и на 30 км от Швейцария.

Градът се състои от две части. Най-старата част е Горният град (Città Alta), разположен на хълм, а в равнината около него се разпростира Долният град (Città Bassa), съвременният индустриален, финансов и административен център с национално значение. Двете части са разделени, както физически, така и символично, от мощни стени, които са построени от Венецианската република през втората половина на XVI век, за да защитават града, който е бил най-отдалеченото владение на континента.

Бергамо (от берг-хейм, т.е. градът на хълма) вероятно е основан от келтите. Първите исторически доказателства датират от 223 г. пр. Хр., когато в района е имало римски военни сили. През 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар предоставя статут на муниципиум на града, чието латинско име е Бергомум и който наброява около 10 000 жители. Градът е бил наричан „operibus munitae" (заобиколен от стени), части от римските стени все още личат. Римското селище не се е ограничавало в зоната на оградения хълм, споменава се и предградието, което се е развило по улиците, водещи към Горния град, които по същество са останали непроменени и до днес. През V век е бил разрушен от хуните, предвождани от Атила. След възстановяването му става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано.

През XIV век Бергамо преживява братоубийствените борби на противопоставящите се фракции на гвелфите и гибелините, партии или по-скоро клики, които прикривайки стремежи за власт и в съюз с висши властници, ту папството, ту империята, са намирали своя собствена легитимация.

Това става в късното Средновековие, време, в което общинските автономии се сблъскват с нововъзникващите благороднически сили, като последните биват облагодетелствани, освен това, от вътрешни борби, които подкопавали общинските свободи отвътре.

Външни въоръжени намеси, понякога претърпени, понякога поискани като миротворци, трансформирани в често взаимозаменяеми господства в една проницателна военно-политическа игра, в която Общината престава да бъде субект, за да се превърне в политически обект.

Всичко това става в Бергамо (5 февруари 1331 г.) и други свободни общини, които, изтощени от вътрешни разногласия, се предлагат на умиротворяващите действия на могъщ, чужденец, непредпазливо смятан за super partes (този латински израз означава „над частите“ и се отнася до се отнася до (възможността за) поставяне в неутрална позиция.): в този случай Ян Люксембургски, граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1310 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).

_{Крепостта и Централната кула, издигаи се на хълма Сант`Еуфемия}

Бергамо, който вече не е бил свободна община, става част от монархия, преминавайки от един владетел на друг, следвайки съдбата на други общини, които също са били безсилни пред настъпването на нови политически институции, синьориите и следователно княжествата. Княжествата, от своя страна, е нямало да устоят на въздействието на чужди национални монархии, които биха превърнали Италия в една от шахматните дъски, на които да се състезават, опитвайки се да утвърдят своето първенство.

Строежът на крепостта започва през 1331 г., когато Бергамо е даден на Ян Люксембургски.

Работите са извършени под координацията на Гулиелмо ди Кастелбарко, викарий на краля, са били продължени от Висконти, след като ефимерния опит, около 20 месеца, на Ян Люксембургски бива приключен от войските на Висконти и са завършени през 1336 г. от Ацоне Висконти, тогавашен господар на Милано.

Висконти добавя укрепителни работи, които увеличават отбранителната му функция както срещу външни, така и срещу вътрешни врагове и техните възможни амбиции за бунт: замъкът като защита, но също и като инструмент за репресия и контрол на територията.

Кметът Негро Пирано, който управлява Бергамо от името на Висконти, има възпоменателна плоча от 1345 г., поставена на стените, които са построени за укрепване на замъка.

В новата отбранителна система на Висконти Крепостта е била интегрирана от нова военна структура, Цитаделата, в комплекс, разглеждан „преди всичко като инструмент за поддържане на града в подчинение, тъй като позволявала гарнизонът да бъде защитен, като в същото време е давала въможност за получаване на помощ и снабдяване отвън."

_{Танк 75/18, изложен в Парка на паметта.}

През 1355 г. Бернабо Висконти започва изграждането на хълма Сан Джовани на Цитаделата, наречена Firma Fides, както е посочено на специална плоча.

На надгробната плоча, в допълнение към надписа и герба на Висконти, е имало триглава човешка фигура във висок релеф като алегория на хармонията, която е царяла сред Висконти. Тази работа завършва отбранителната функция на крепостта, построена на хълма Сант’Еуфемия, затваряйки историческия център между двата хълма, сега и двата укрепени. По този начин двете крепости представляват единен координиран отбранителен комплекс, от който една, Крепостта, представлява, в случай на вражеска окупация, последната възможност за спасение и контраатака, последният редут.

С построяването на Цитаделата „Висконти направиха отбранителната система на град Бергамо биполярна и следователно динамична, вече не свързана със статичния характер на поддържането на оградена верига“. Това, което сега остава от Цитаделата, е малко под половината от оригиналната работа, която също е включвало района на сегашната Епископална семинария.

По този начин старият град е бил затворен в укрепено заграждение, неясно триъгълно, което е имало на върховете си крепостта на югоизток, оцелялата в момента част от цитаделата на североизток и така наречената Горна цитадела, сега изчезнала, на югозапад.

От 1428 до 1797 г. Бергамо е част от Венецианската република. Тогава се изграждат новите, венециански стени (1560 – 1623 г.), при чието строителство много части от града са разрушени. Внушителни, все още с непокътната структура, те засилват още повече биполярното разделение на града. Горният град започва да се превръща в място за дворците на богатите. Долният град се развива като производителен и търговски център, а утвърденият панаир засилва ролята си. През XVIII век градът преживява голям растеж и процес на обновяване; след известен период на упадък районът, където се провежда панаира, се превръща дефакто в център на града.

През 1428 г. господството на Висконти е наследено от Република Венеция, което води до нови укрепителни работи.

В долната част на града е построена стена (Muraine), истинска укрепена бариера, която го изолира от равнината: нейните най-видими останки са Кулата на Галгарио (Torre del Galgario) в югоизточната част. Стената е представлявала най-външния отбранителен пръстен на града, докато най-важният валборд е оставал укрепеният комплекс на горния град, който от 1 септември 1561 г., датата на началото на работите, до 1588 г. е бил ограден от внушителна бастионна верига, която е щяла да превърнала Бергамо в непревземаем град-крепост, според намеренията на проектантите.

Кръглата кула е добавена към крепостта (датираща от XV век), която все още я характеризира днес и вътре в сграда, т-нар. бомбардировъчно училище (scuola dei Bombardieri), като артилерийска казарма.

Крепостта запазва военната си функция дори през краткия наполеонов период, 1797 - 1814 г., и при последвалото господство на Австро-Унгария, от 1814 г. до 8 юни 1859 г., когато е освободена от Гарибалди. Около 1850 г. австрийците са отговорни за окончателното укрепване на крепостта.

През 1816 г. Бергамо става част от Кралство Ломбардия-Венеция, образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г. и влизащо в състава на Австрийската империя.

През 1859 г. Бергамо е освободен от Джузепе Гарибалди и преминава към Кралство Италия. Кралство Ломбардия-Венеция е анексирано от Кралство Италия през 1866 г.

През 1927/33 г. крепостният комплекс, вече преотстъпен от държавата на община Бергамо, е подложен на внимателна реставрация, за да му се върне оригиналният вид и да се използва като идеално място за празнуване на историята на Бергамо по времето на Рисорджименто – политическо и обществено движение от XVIII – XIX век, довело до обединяването на държавите на Апенинския полуостров и изграждането на италианска нация и национална държава

От 7 май 2004 г. сградата вътре в крепостта, бивша квартира на венецианските гренадири, приютява Музея от XIX век, който е част от веригата исторически музеи на Бергамо, докато площадът отпред е място на празнични събития.