Русский           Български    
ZNAMBG.com


КАРАКАЧАНИТЕ – ЧЕРНИТЕ БЕГЪЛЦИ

11.05.2019
(CC BY 3.0)

Каракачаните (също каракацаи, саракацани, влахи; на гръцки: Σαρακατσάνοι) са етническа група, населяваща горните райони на Гърция (Тесалия, Македония, Епир, Пелопонес), Румъния, Югозападна България, Югоизточна Сърбия и Югоизточна Македония.

Говорят на диалект от новогръцкия език (с дорийски черти). По вид на вероизповеданието са православни християни.

Названието „каракачан“ е със сигурност турско. Неясно остава само времето на неговото произхождение: появило се е или в Ранното Средновековие, или е получено по-късно от турците-османци. Съществуват три версии за произхода на етнонима «каракачани»: от турската дума кър къчан «да избягаш в полето»; във втория случай кара качан се превежда като «черни бегълци», «черни номади»; в третия случай се смята, че названието происхожда от името на село Сираково в планините Пинд — саракачани, което турците произнасяли като «каракачани».

Известни са и други названия: при българите — цинцари, гръцки пастири, куцовласи (както и романоезичните арумъни); при сърбите — черновуни, цинцари, белучани, гърци или ашани.

Има няколко хипотези на каракачанската етногенеза. Според един от тях, каракачаните са потомци на етническа група, родена в Гърция, която от древността се занимава с номадско говедовъдство. Според друга хипотеза, каракачаните представляват няколко групи от арменски влахи, които преминават към езика на гръцкото население, което ги заобикаля, но в същото време запазва номадски начин на живот. Редица изследователи смятат каракачаните за потомци на елинизирани племена от тракийски, илирийски или смесено тракийско-илирски произход.

Споменава се и значителната роля на славяните в етногенезата на каракачаните (на първо място, поради славянския лексикален слой на техния език). Съществува и мнение, че каракачаните представляват група от елинизирани турци. Формирането на каракачанската етно-група се отнася до XI-XIII век, когато тюркските номадски племена на печенегите, узите и половците се преместват на Балканския остров. Те приемат християнството и постепенно, в резултат на междуетническите контакти с гръцкото население на Византийската империя, стават гръцко-говорящи.

Каракачански етнографски музей в Сяр, Гърция. (CC BY-SA 3.0)

Вероятно едно или повече от тези тюркски племена са станали основата на номадското население на планинските райони на съвременна Гърция, България и Македония. Каракачанският диалект потвърждава тази хипотеза, в която съществуват тюркизми в икономическата терминология и в същото време няма архаични елементи на гръцкия език, запазени от някои изолирани групи от гръцкото население. Някои елементи от материалната култура на номадските турци също са характерни за каракачаните.

Мястото на формиране на каракачаните е очевидно в непристъпните планински райони на Пинд, откъдето те частично изтласкват румъните. В процеса на миграция каракачаните се заселват в планинските райони на Пелопонес, Епир и Тесалия, а също така проникват в редица области на съвременна България, Румъния, Македония и Сърбия. В Тракия, скитащи из Родопите и Амсос, каракачаните стигнали до долините Сер и Босфор. До средата на 20-ти век каракачаните се занимавали предимно с развъждане на говедовъдство в далечни пасища, както и с търговията с месо и мляко.

Реконструкция на каракачанска калива(CC BY 3.0)

През летните месеци каракачаните обитавали българските Родопи и се завръщали в Гърция за зимата. Миграцията на север започвала от Гергьовден, а завръщането - на Димитровден. Към днешна дата каракачаните водят уседнал начин на живот, занимават се със земеделие, сливат се с местното население. В България преходът към уседналост на каракачаните е до голяма степен резултат от натиска от страна на местните власти, които са извършвали конфискация на техните стада. В Османската империя каракачаните са имали относителна независимост. Въпреки това, поради честите конфликти с турците, те мечтали за ликвидиране на османското иго.

Според данни от антропологически изследвания,в каракачаните са открити някои монголоидни черти. Например, гръцките учени отбелязват в структурата на лицето на представителите на каракачанската етническа група изключително малък процент от епикантуса, съчетан със средното представяне на скулите.

(CC BY-SA 3.0)

Каракачанска народна носия

Материалите за изработка на носията са вълната и памукът; предимно в черен цвят, което може би е свързано с названието „каракачани“.

Каракачанската женска носия е зимна и лятна, особеното е, че лятната е без ръкави. Облеклото се дели на слоеве – най-отдолу е дълга, бяла памучна риза, с три-четвърти ръкави, които са украсени с бродерия. В долния си край на ризата, близо до глезените, е обшита с многобройни дантели, най-често черни. Наричат я се пока̀мисо или ка̀мсо. Върху ръкавите на ризата се поставят вълнени отрязани ръкави.

Полата се нарича фу̀ста– в горната част е елече, зашито за останалата част, като в горната част на роклята елечето има копчета. Изработва се от вълнено сукно, силно нагъната на плисета. По-къса е от ризата и е обикновено черна на цвят, а в долната част е украсена с множество дантели.

На кръста, върху роклята се слага пояс, наричан ζωνάρ′,декориран с бродерии цветни копчета, изработен от вълнено сукно. Над роклята се вижда част от престилката, която има форма на елипса, направена е от вълна и е украсена с различни дантели, Върху пояса, се се поставят пафти, наричани γκουμπέ. Кърпата се закача в горната част на роклята, изработва се от памук, нашита е с жълтици и дантели и се нарича μαντήλ′.

(CC BY 3.0)

Главата се покрива с черна забрадка, обшита с изкуствени цветя, която се нарича μπόνα. Изработвката й се прави от вълна и гайтани, в черно-бял цвят. Чорапите са вълнени.

Както женската, така и мъжката носия е на слоеве. Най-отдолу се носи вълнен потник, наречен κατασάρκι, над него се облича памучна риза, която наричат ποκαμισο или καμσο, а над нея и вълнено елече - σουκόρφ′. Над елека се слага вълнена дреха, наречена κουζούκα. Потурите са черни, пристягани към тялото с връв, наречена βρακόσκνο. Кръста се увива също и със ζωνάρ′. Над потурите се облича бяла памучна плисирана поличка, наричана φουστανέλα. Чорапите се наричат πατούνις, изработени предимно от черна и бяла вълна.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net