News

Тамбуримът е разработен в Бразилия, на базата на други подобни ударни инструменти, закупени от португалците. Тамбуримът е рамков барабан (вид барабан, чиято ширина на главата (мембраната) на барабана е по-голяма от неговата дълбочина, един от най-древните музикални инструменти и може би първият изобретен барабан), но обикновено се бърка с по-често срещания ударен инструмент дайре, който на някои езици се нарича тамбурин.

Размерът и теглото на тамбурима се сравняват с тези на рамковите барабани с малък размер на Orff Schulwerk (подход за развитие, използван в музикалното образование, разработен от немския композитор Карл Орф и колегата му Гунилд Китман през 20-те години на миналия век. Този подход съчетава музика, движение, драма и реч в уроци, които са подобни на детския свят на игрa).

Тамбуримът и с диаметър 6 инча (15 см) (по изключение може да се намери 5 инча), чиято рамка обикновено не надвишава 4 см в дълбочина. Рамката обикновено е изработена от метал (стомана или алуминий), понякога от дърво (при стари модели) или пластмасова смола.

_{Свирене на тамбурим}

Барабаннaта глава обикновено е изработена от найлон, държана от 5 до 8 скоби, понякога двойни, като обикновено е много плътно настроена, за да осигури висок, остър тембър и минимален състейн (способността на инструмента да звучи дълго, или продължителността на звучене). Първите тамбурими са имали мембрана, направена от животинска кожа (градска легенда твърди, че това е котешка кожа, но такава кожа в действителност е твърде крехка за този вид употреба; всъщност това е козя кожа).

Тамбуримът се използва в много жанрове на бразилската музика. Най-често се свързва със стила самба и пагода, но се използва и в хориньо, боса нова и някои североизточни фолклорни ритми като кукумби. Използва се и в самба музиката и на карнавали или фестивали. Свързван е с инструмента носова флейта.

В повечето музикални стилове на тамбурим се свири с малки дървени палки за барабани. В подстила самба-батукада на тамбурим се свири с гъвкава пластмасова палка, направена от няколко найлонови или полиацетални нишки, свързани заедно. В редки случаи на тамбурим може да се свири с пръсти.

Тамбуримът се държи с т.нар „слаба“ ръка, като палецът или пресича ръба и лежи върху главата на барабана, или хваща рамката. Другите пръсти са свити под ръба, като показалецът обикновено прилага и отпуска натиск върху долната страна на главата, за да постигнат по-високи или по-ниски звуци. Пластмасовата палка се държи с т.нар. „силна ръка“ и главата се удря малко извън центъра.

Често се използва техника на свирене, наречена virado, която се състои от бързо завъртане на тамборима между две ноти, за да се удари кожата по време на движение на пръчката нагоре и по този начин да се изсвирят допълнителни удари с намалено усилие. Понякога инструментът може да бъде удрян по ръба.

Изпълнителите на тамбурим редуват carreteiro, основния ритмичен модел и други характерни фрази, които лесно се различават от фразите, свирени на другите ударни инструменти.