News

Сега датски учени са извършили химичен анализ на парчета, намерени в неговата работилница. Те твърдят, че това са първите веществени доказателства за алхимичните експерименти на Тихо Брахе.

Работилницата на Тихо Брахе е част от неговия "научен център" на остров Вен в протока Йоресунд. Тихо построява там комплекс Ураниенборг: имало е обсерватория, резиденция, а също и алхимична работилница.

След смъртта му през 1601 г. комплексът е разрушен. От неговата работилница или лаборатория са оцелели пет фрагмента – четири стъклени и един керамичен.

Учените са изследвали слоевете върху парчетата, а резултатите са публикувани в списание Heritage Science. По време на изследването те установяват значително присъствие на девет микроелемента. Четири от тях – мед, антимон, злато и живак – тогава са били често използвани при приготвянето на лекарства. Известно е, че Брахе ги е използвал, защото са запазени три негови рецепти за лекарства. Така че е възможно, но не е сигурно, той сам да ги е подготвил там.

_{Портрет на Тихо Брахе}

Известно е, че Тихо Брахе не се е занимавал с превръщането на металите в злато, защото остро осъжда тези опити и се дистанцира от тях, например в труд, който е публикуван година след смъртта му в Прага. Той нарича това безполезен опит да се имитира природата.

Но за него астрономията и алхимията са били двете страни на една и съща монета. Това, което е горе, е долу и вътре в човека. Той вижда аналогии между космическите тела — земните елементи — и телесните органи.

Например: между Слънцето, златото и сърцето. Или между Луната, среброто и мозъка, Венера, медта и бъбреците. И така, можем да продължим: Сатурн, олово и далак, Марс, желязо и жлъчен мехур.

Други открити елементи в лабораторията на Брахе са никел, цинк, калай, олово и волфрам, който не е бил използван в медицината по това време. Волфрамът е описан и изолиран едва 180 години след смъртта на Брахе. И до днес в чист вид не се среща в природата. Среща се само в определени минерали, главно волфрамит. Но е открит в чист вид в лабораторията на Брахе от края на XVI век.

Учените обясняват наличието на волфрам с факта, че или Брахе неволно го е изолирал по време на някои експерименти, или е познавал тежкия метал, но не го е нарекъл волфрам. Тези хипотези са предложени от авторите на изследването, датския експерт по археометрия Кааре Лунд Расмусен от Университета на Южна Дания и уредника на Датския национален музей , Пол Гриндер-Хансен.

Брахе би могъл да познава волфрама, защото немският учен, минералог Георгиус Агрикола пише за него през първата половина на XVI век. Той описва необичайно вещество в калаената руда с произход от Саксония. И го нарича "вълча пяна". И Тихо може да е знаел за наблюдението на Агрикола, но според авторите това са само предположения.