Параметрите на футболната топка са определени със Закон 2 от Правилата на футболнатата игра. Съвременният вариант на правилата е разработен от Международния съвет на футболните ассоциации и публикуван от ФИФА (Международната федерация по футбол).

Изисквания към футболната топка:

- да има сферична форма;

- да е изработена от кожа или друг подобен материал. В днешно време често се използва синтетика;

- да има обиколка не повече от 70 сm и не по-малко от 68 сm. Стандартен размер на топката 5 (aнгл. Size 5);

- в началото на мача да тежи не повече от 410...450 g. Теглото е посочено за суха топка;

- да има налягане от 0,6–1,1 атмосфери на морското ниво (8,5 psi до 15,6 psi).

История

В началото на развитие на футбола топката се е правила от пикочните мехури на животни, които бързо са ставали неизползваеми, ако са били удряни достатъчно силно. Технологията за производство на топки се променя качествено с откриването на вулканизирания каучук от американския изобретател Чарлз Гудиър през 1838 г. През 1855 г. Гудиър представя първата гумена топка. Използването на гума е позволило да се подобри качеството на отскока на топката и нейната здравина.

Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първия надуваем гумен плондер за топка. По-късно той разработва помпа за камерата, а изобретението му печели медал на изложение в Лондон. Благодарение на откриването на каучука и изобретяването на надуваемия плондер са създадени необходимите технически условия за индустриалното производство на футболни топки.

През 1863 г. е основана Футболната асоциация на Англия, която за първи път обединява футболните правила, но тогава в тях не се споменава нищо за футболната топка. През 1872 г. официално е установен стандартният размер и тегло на топката. Преди това размерът и теглото на футболната топка са се определяли по взаимно съгласие на заинтересованите страни. Според новите правила футболната топка е трябвало да има сферична форма с обиколка от 68,6 см до 71,7 см. Масата на топката е можело да варира от 367 грама до 425 грама. През 1937 г. масата на топката е увеличена до 400-450 грама и от този момент това правило остава непроменено и до днес.

През 1888 г. е основана Английската футболна лига. Благодарение на нейните поръчки за първи път започва масово производство на футболни топки от компаниите Mitre и Thomlinson. В началото на XX век качеството им се подобрява значително; благодарение на издръжливия каучук плондерът е можел да издържи на високо налягане. Топката се е състояла от вътрешен плондер и покритие. Покритието е било изработвано от естествена кожа и се е състояло от 18 панела, зашити заедно. Нипелът е бил скрит под шнуровката. В началото на 60-те години на миналия век е произведена изцяло синтетична футболна топка. В производството все още се използва естествена кожа, но в края на 80-те години синтетичните материали напълно я заменят.

_{Ранна футболна топка, използвана във финала на Световното първенство по футбол през 1930 г. в Уругвай}

Конструкция

Футболната топка има три основни компонента: покритие, подплата и плондер.

Покритие

Първоначално покритието е било изработено от естествена кожа. В днешно време се използва предимно синтетика, тъй като кожата абсорбира вода и топката напълнява. По правило използваният материал е PU (полиуретан) или PVC (поливинилхлорид). Повечето съвременни топки се състоят от 32 водоустойчиви панела, 12 от които са с петоъгълна форма, 20 са с шестоъгълна форма. Панелите за футболни топки се шият с конци (ръчно или машинно) или се залепват.

Дизайнът на тези 32 многоъгълника се нарича пресечен икосаедър - геометрична фигура, доста близка до топка, компромис между несферичността и броя на шевовете на гумата. Първата такава топка е произведена в Дания през 1950 г. от фирма Select и получава широко разпространение в Европа. Започва да се използва в световен мащаб след Световното първенство през 1970 г., на което е имало такива топки, произведени от фирма Adidas. Преди това е била използвана топка с шнуровка, състояща се от 18 продълговати части и подобна по структура на съвременните волейболни топки. Този дизайн все още е доста често срещан днес.

През 2004 г. Adidas за първи път представя Roteiro, официалната топка на Европейското първенство по футбол през 2004 г. Панелите на Roteiro са залепени заедно с помощта на принципно нов метод – технология за термично свързване. Финалът на Световното първенство по футбол през 2006 г. в Германия се играе с топка Teamgeist. За първи път от 1970 г. Adidas се отклонява от традиционната конфигурация на покритието с 32 панела и представя топка с 14 панела. Топковите панели са залепени чрез метод на термично залепване. Официалната топка на Световното първенство по футбол през 2010 г. в Южна Африка е Adidas Jabulani. Конструкцията на футболната топка се състои от 8 панела, също термично свързани един с друг.

Подплата

Вътрешният слой между покритието и плондера е зает от подплата. Качеството на футболната топка зависи пряко от дебелината на облицовката. Влияе върху качеството на отскока на топката и спомага за запазването на формата ѝ. Материалът за производство е полиестер или пресован памук. Съвременната професионална футболна топка се състои от подплата, състояща се от четири или повече слоеве.

Плондер

Изработва се от синтетичен бутил или естествен латекс, понякога полиуретан. Латексният плондер задържа въздух за по-кратък период от време от бутиловия плондер. В същото време латексовият плондер има предимство пред тези, изработени от бутил или полиуретан, по три основни параметъра: мекота, отскок и еластичност.

_{Официалната футболна топка на Световното първенство през 1974 г. във ФРГ - Telstar II}

Размери

Размер 1: Топките с този размер се използват предимно за рекламни цели и се произвеждат с изобразени лога или рекламни съобщения. Обикновено са изработени от синтетични материали, състоят се от 32 панела (12 петоъгълника и 20 шестоъгълника), а обиколката им не надвишава 43 см. По своята структура топките от първи размер не се различават от стандартните топки, а само им отстъпват размер.

Размер 2: Топките с този размер се използват предимно за рекламни цели и за обучение на деца под четиригодишна възраст. Топката е изработена от синтетични материали, пластмаса или материал (поливинилхлорид). Максималната обиколка е 56 сm, а теглото не надвишава 283,5 g. Топките с този размер са най-подходящи за тренировка и подобряване на техниката на владеене на топката. Топката може да се състои от 32 или 26 панела. Понякога върху нея са изобразени лога, знаци и различни рекламни надписи.

Размер 3: Топките с този размер са предназначени за обучение на деца под 8 години. Масата на топката не надвишава 340 g, а обиколката не надвишава 61 cm. Обикновено топките с този размер се състоят от 32 зашити или залепени панела, изработени от синтетични материали или поливинилхлорид. Понякога топки с такъв размер се правят от 18 или 26 панела.

Размер 4: Топките с този размер са стандартни за игра на футзал и са предназначени и за тренировки на деца под 12 години. В съответствие с правилата на ФИФА, топката трябва да отговаря на следните изисквания: да е сферична, да е изработена от кожа или друг одобрен материал, да има обиколка не повече от 64 cm и не по-малко от 62 cm, да има тегло в началото на мача не повече от 440 грама и не по-малко от 400 грама, да има налягане, равно на 0,6-0,9 атмосфери (600-900 gs/cm2) над морското ниво, да има първи отскок най-малко 50 cm и не повече от 65 cm при падане от височина 2 метра.

Размер 5: Топки с този размер се използват във всички официални състезания, провеждани под егидата на FIFA по целия свят. Този размер е най-използваната топка във футбола. Произвеждат се повече футболни топки с размер 5, отколкото всички други футболни топки с размери от 1 до 4 взети заедно. Топката е с обиколка 68-70 сm и тежи не повече от 450 g.

Има и леки футболни топки (за жени и деца), чиято обиколка и тегло могат да се различават от официално приетите.

_{Adidas Tango - официалната топка за мачове на Световното първенство по футбол през 1978 г. в Аржентина}

Смяна на повредена топка

Ако топката се пръсне или се повреди по време на игра, играта спира. Възобновява се с резервна топка от изпусната топка на мястото, където се е развалила.

Ако топката се пръсне или се повреди, докато не е в игра – при начален удар, удар от вратата, ъглов удар, свободен удар, свободен удар, наказателен удар или хвърляне – тогава играта ще започне съответно отново, след като топката бъде заменена.

Топката може да се сменя по време на игра само по указание на съдията.

Цветове

Старите топки са били монохромни, кафяви, а по-късно бели. Впоследствие, за удобство на излъчване на черно-бели телевизори, топката е направена на петна – с черни петоъгълници и бели шестоъгълници. Това оцветяване се превръща в стандарт за топките и символите като цяло. Има и други топки, като "Total 90 Aerow" от Nike, които имат пръстени върху тях, за да улеснят вратаря при определяне на посоката на въртене на топката. В мачове, играни на заснежен терен или по време на снеговалеж, се използват ярко оцветени топки, предимно оранжеви.

По решение на ФИФА, в официални игри са забранени всякакви емблеми или реклами върху топки, с изключение на: състезание или организатор на състезание, компания за производство на топки, знаци за толеранса (разликата между най-големите и най-малките (плюс-минус) пределни значения на параметрите или отклонения от зададените параметри) на топката.

В съответствие със системата за контрол на качеството на FIFA, всички топки, използвани в мачове, провеждани под егидата на футболната организация, трябва първо да получат знака FIFA APPROVED или FIFA INSPECTED. За да получат марката FIFA INSPECTED, топките трябва да преминат серия от тестове, включително контрол на теглото, абсорбиране на влага, отскок, закръгленост, обиколка и загуба на налягане. За да получи знака FIFA APPROVED, топката трябва да премине, в допълнение към горните тестове, допълнителни тестове за запазване на размера и формата. В същото време производителите на футболни топки трябва да платят определена сума пари на ФИФА за разрешение да поставят такива маркировки върху футболните топки.

Смята се, че 40% от всички футболни топки се произвеждат в Сиалкот (Пакистан), като Китай и Индия са другите големи производители. Преди това детският труд често се е използвал в производството, но след Евро 2004 в пресата се появяват публикации за това и международните организации за защита на детето, по-специално УНИЦЕФ, поемат завода.

За световното първенство в Германия през 2006 г. топките са произведени в Тайланд. За първи път от 1970 г. Adidas произвежда топки извън завода в Сиалкот. Въпреки това компанията планира да произведе всичките 60 милиона топки за продажба там.

Официални футболни топки

До Световното първенство през 1966 г. в Англия топката, използвана по време на шампионатите, се е избирала от домакина и обикновено е била доставяна от производител в страната домакин. От 1970 г. всички официални топки за Световните и Европейските първенства и Летните олимпийски игри се произвеждат от Adidas. От сезон 2000/01, Adidas доставя и Шампионската лига на УЕФА с топка, наречена „ Finale “.