Санкочо канарио е специалитет, чието приготвяне се основава на осолена риба (най-често американски бибан, корвина или средиземноморски сладкогуб), варени картофи, сладък картоф (небелен и на големи парчета) и червен или зелен мойо (вид сос, типичен за Канарските острови).

Обикновено се придружава с класическото ястие пейя де гофио (на испански: pella de gofio), което не е нищо повече от гофио (храна, съставена от непресято брашно от препечени зърнени култури, обикновено пшеница или царевица, използвана в различни хранителни продукти), омесено с бульона от пропарена риба. Много обичайно е санкочо да се приготвя по време на Страстната седмица и особено на Разпети петък, за да се спази християнското правило да не се яде месо през тези дати. В наши дни то е семейно и празнично ястие.

Думата „санкочо“(sancocho, от испанския глагол sancochar, „пропарвам“) означава „наполовина сготвена храна“ или „наполовина сготвено ястие“.

Пропарването е кулинарен метод за приготвяне на храна, състоящ се от частично готвене във вряща вода, като първа стъпка, което кара храната да промени свойствата си и да стане годна за консумация и апетитна, като също така благоприятства нейното консервиране.

Традиционно свързван с остров Гран Канария, специалитетът санкочо представлява една от най-важните бази на канарската гастрономия във времена на икономически затруднения, като се има предвид относителната лекота с която суровините, които съставят Канарските острови, могат да бъдат достъпни. В момента е сред най-популярните ястия в канарската кухня.

Смята се, че санкочо е дошло на Канарските острови от полуострова, известен с името „мощно гърне“ и там се е променило в това, което сега е известно като Санчо около XIV век. Повечето автори са съгласни, че това ястие е привнесено от Канарските острови в Южна Америка и там с течение на времето са се създали различни негови варианти, въпреки че има трудности при намирането на древни текстове, които говорят за произхода на кулинарните ястия и не е възможно да се знае със сигурност дали този план се създава и развива, или неговата еволюция е успоредна в различните региони.

Латинските варианти на санкочо представляват популярни национални ястия в Доминиканската република, Колумбия, Куба, Хондурас, Мексико, Еквадор, Панама, Пуерто Рико, Тринидад и Тобаго и Венецуела. Обикновено се състоят от големи парчета месо, грудки и зеленчуци, сервирани в бульон.

Санкочо е едно от най-лесните за приготвяне ястия по рецептите на канарската гастрономия, но трябва да се има предвид, че няма канарски остров или място в Гран Канария, където да се приготвя по същия начин.

Това е ястие, което се яде редовно, въпреки че консумацията му се превръща почти в ритуал през Страстната седмица.

Като цяло канарското санкочо е много скромно ястие, което се състои от риба и картофи, но в Гран Канария има много хора, които го гарнират и със сладки картофи, заедно с хубав сос мойо и съответстващото му гофио.

_{Сосове мойо – червен и зелен}

Сос мойо

Mойо (исп. mojo, от португалски molho, „сос“) е вид сос, типичен за Канарските острови, съществена гарнитура към някои типични храни от този архипелаг. Поради съдържанието на пипер, много видове мойо са пикантни.

Сред най-често срещаните съставки в рецептите на мойо са: пимиента палмера (вид малък пипер), черен пипер (зелен и червен), чесън, сол, червен пипер, кимион или кориандър, олио, оцет, магданоз, вода, шафран или цвят от шафран и домат.

Moйо може да се класифицира в две големи групи в зависимост от използваните съставки: зелено мойо и червено мойо. Най -разпространените зелени мойо на масите на Канарските острови са самото зелено мойо, което се използва повече за риба, приготвена със зелени чушки, мойо от кориандър и мойо от магданоз, често срещани в гуачинчетата (ресторанти на остров Тенерифе, където се предлага домашна храна) и ресторантите. Въпреки че зеленото мойо може да се съхранява извън хладилника за дълго време, наличието на вода в мойо от кориандъра и мойо от магданоз налага да се консумира най-късно няколко дни след приготвянето му. Най -разпространените червени мойо са съставени от пимиента палмера и червен пипер и обикновено се консумират с месо. Тъй като в състава им липсва вода, те могат да се съхраняват дълго време и извън хладилник. Освен в случай, че съдържат домати.

За да се приготвят червени мойо, е необходимо да изсушите пипера по време на дълъг процес; В същото време трябва да се остави на въздух за 2 до 3 дни. Веднъж изсушен, пиперът може да се съхранява дълго време до приготвянето му. Преди да се направи мойо е необходимо чушките да се накиснат, за да загубят част от топлината си. След това е необходимо да се елиминират зърната и жилките, оставяйки няколко от тях, за да се регулира степента на пикантност. Така мойо, което не съдържа жилки или зърна, ще бъде съвсем леко пикантен.

Сред червените мойо се открояват така наречените мойо палмеро (с изключение на соса мойо на остров Ла Палма, който се нарича "мойо рохо"), мойо инкарнадо и мойо пикон.

При мойо от кориандър и магданоз пикантността се регулира от количеството чесън в състава му. Вкусът му се увеличава, ако се добавят натрошени семена от кориандър.

Варианти

Има и други варианти на сос мойо като мойо кесо, типичен за островите Ла Палма и Ел Йеро и алмогроте, типичен за остров Ла Гомера, които комбинират сирена с мойо, за да постигнат паста, която е по-течна в първия случай. Въпреки това, няма обща рецепта за сос мойо; на практика всяко семейство има своя собствена такава, с различни количества съставки, които придават на сосовете различни видове топлина, цвят и хомогенност.

Moйо, заедно с ястието гофио и картофите, е съществен елемент от канарската кухня. Използва се за подправяне на всякакви храни, като особено характерна е комбинацията от набръчкани картофи и мойо.

Поради големия наплив от Канарските острови, тази дума се използва и в Уругвай за обозначаване на много подобен сос, базиран на адобо криоло (смес от подправки, типични за уругвайската гастрономия и нейната типична подправка, която се състои от риган, мащерка, кимион и смлян чили), вода и сол, който се използва за подправяне на печеното.

_{Санкочо канарио}

Рецепта за санкочо канарио

Съставки: 1 кг осолена риба (американдски бибан), 2 кг картофи, ½ сладки картофи, сол.

Начин на приготвяне: След като се премахне солта от горната част на рибата, тя трябва да бъде поставена във вода, която трябва да се смени няколко пъти, така че тази предишна стъпка, която започва предния ден, да влезе в сила.

Слагат се рибата, картофите и сладкия картоф в същия съд, като всички предварително нарязани. Към тази процедура някои добавят стрък магданоз за придаване на вкус. След това се посолява леко и се оставя на огъня, докато се вари.

Веднага след това водата се отцежда и се сервира, заедно с мойо и гофио.