Смятан е за най-великият представител на маринизма и най-съвършеният морски пейзажист. Творчеството на Айвазовски е определяно като спадащо към идейното движение романтизъм, макар че в картините му има и реалистични елементи. Колекционер и меценат. Художник на главния военноморски щаб –централен ръководен орган в Морското министерство на Руската империя (от 1844 г.), действителен таен съветник (граждански чин в Руската империя). Академик (от 1845 г.), професор (от 1847 г.) и почетен член (от 1887 г.) на Императорската академия на изкуствата; почетен чуждестранен член на редица художествени дружества в европейските страни. По-малкият брат на историка и архиепископ на арменската църква е Габриел Айвазовски.

Ованес (Иван) Константинович Айвазовски (на арменски: Հովհաննես Այվազյան, Ованес Айвазян) е роден в град Феодосия – пристанище на Кримския полуостров, в арменското семейство на Геворк (Константин) и Хрипсиме Айвазян. На 17 (29) юли 1817 г. свещеникът на арменската църква в град Феодосия регистрира раждането на „Ованес, син на Геворк Айвазян”. Предците на Айвазовски са арменци, които се преселват в Галисия от Западна Армения през XVIII век. Известно е, че името на дядото на художника е Григор Айвазян, името на баба му е Ашхен, както и че неговите роднини са притежавали големи земи в Лвовска област, но не са оцелели документи, описващи по-точно неговия произход. Баща му Константин (Геворк) и след преместването си във Феодосия пише фамилията си по полски начин: „Гайвазовски“. Самият Айвазовски казва в автобиографията си за баща си, че поради кавга с братята си в младостта си, той се преместил от Галисия в Дунавските княжества (Молдова или Влашко), където се захваща с търговия, а оттам във Феодосия.

Детство и обучение

Бащата на художника, Константин Григорович Айвазовски (1771-1841), след като се премества във Феодосия, се жени за местна арменка Хрипсима (1784-1860) и от този брак се раждат три дъщери и двама сина - Ованес (Иван) и Саргис (по-късно става монах и става монах, приема името Гавраил). Става търговец, като първоначално делата му са успешни, но по време на чумната епидемия от 1812 г. той фалира.

Иван Айвазовски открива своите артистични и музикални способности от детството си; по-специално, той се научава да свири на цигулка. Рисува първата си рисунка на платноходка на стената на къщата на 8-годишна възраст, въпреки тежкото финансово положение на семейството, баща му му купува моливи и хартия. Феодосийският архитект Яков Христианович Кох, който пръв обръща внимание на художествените способности на момчето, му дава първите уроци по майсторство. Яков Христианович също помага на младия Айвазовски по всякакъв начин, като периодично му предоставя моливи, хартия и бои. Той също така препоръчва на кмета на Феодосия Александър Иванович Ковчежник да обърне внимание на младия талант. Директорът на Феодосийския краеведчески музей С. М. Броневски също помага за развитието на бъдещия художник. Успоредно с обучението си Иван работи няколко години като „момче” и цигулар в местно кафене. След като завършва феодосийското областно училище, Айвазовски е записан в гимназията в Симферопол с помощта на Казначеев, който по това време вече е почитател на таланта на бъдещия художник. Там Йохан-Лудвиг Грос (художник и баща на художника Ф. Грос) става негов учител по рисуване, който го препоръчва в Императорската художествена академия. Иван Айвазовски е приет на държавни разноски в Академията на изкуствата в Санкт Петербург.

Айвазовски пристига в Санкт Петербург на 28 август 1833 г. Първоначално учи в пейзажен клас при Максим Воробьов. През 1835 г. за пейзажите „Изглед към морския бряг в околностите на Санкт Петербург“ и „Етюд на въздуха над морето“ получава сребърен медал и е назначен за асистент на модния френски маринист Филип Танер. Учейки при Танер, Айвазовски, въпреки забраната на последния да работи самостоятелно, продължава да рисува пейзажи и представя пет картини на есенната изложба на Художествената академия през 1836 г. Творбите му получават положителни отзиви от критиците. Танер се оплаква от Айвазовски на Николай I и по заповед на царя всички картини на Айвазовски са премахнати от изложбата. Художникът е опростен само шест месеца по-късно и е назначен в класа по батална живопис на немския и руски живописец, професор Александър Зауервайд, за да учи морска военна живопис. Учил в класа на Зауервайд само няколко месеца, през септември 1837 г. Айвазовски получава голям златен медал за картината "Покой". Поради особените успехи на Айвазовски в обучението е взето необичайно решение за академията - да освободи Айвазовски от академията две години предсрочно и да го изпрати в Крим за тези две години за самостоятелна работа, а след това - в командировка в чужбина за шест години.

Крим и Европа (1838–1844)

През пролетта на 1838 г. художникът заминава за Крим, където прекарва две лета. Той не само рисува морски пейзажи, но и се занимава с батална живопис, участва във военни операции на брега на Черкезия, където, гледайки от брега на десанта в долината на река Шахе, прави скици за картината „Десантът на отряда в долината Субаши”, нарисуван по-късно по покана на началника на Кавказката брегова линия генерал Н. Н. Раевски (младши). Картината е придобита от руския император Николай I и, покровителствайки младия талант, пожелава даго използва, за да изобразява подвизите на флота. По същото време, запознанството с адютанта на Раевски Лев Сергеевич Пушкин, брат на писателя Александър Пушкин, ражда идеята на Айвазовски за поредица от картини от времето на престоя на А. С. Пушкин на Черно море (по-късно частично реализирана). В края на лятото на 1839 г. Айвазовски се завръща в Петербург, където на 23 септември получава свидетелство за завършване на Академията, първия си чин и лично дворянство. В същото време той се сближава с кръга на руския художник Карл Брюлов и руския композитор Михаил Глинка.

През юли 1840 г. Айвазовски и неговият приятел в класа по пейзаж на Академията Василий Щернберг заминават за Рим. По пътя спират във Венеция и Флоренция. Във Венеция Иван Константинович се среща с руския писател Н. Гогол, а също така посещава остров Сан Ладзаро делли Армени, където след дълги години раздяла се среща с брат си Гавриил, който живее в манастир на острова. Айвазовски оставя като подарък на монасите едно от произведенията си на библейска тема - картината „Хаос. Сътворението на света”, нарисувана под влиянието на италианското му познанство с руския живописец и график А. А. Иванов.

Айвазовски работи дълго време в Южна Италия, по-специално в град Соренто, и развива стил на работа, който се състои в това да рисува на открито само за кратки периоди от време и в студиото да възстановява пейзажа, оставяйки широко поле за импровизация. Друга картина на тема сътворението на света, озаглавена „Хаос“, е закупена от папа Григорий XVI, който също награждава Айвазовски със златен медал.

Като цяло работата на Айвазовски в Италия е успешна, както онтосно отношението на критиката към него, така и в комерсиално отношение. За своите картини получава златен медал от Парижката академия на изкуствата.

В началото на 1842 г. Айвазовски отива в Холандия през Швейцария и долината на река Рейн, оттам отплава за Англия, а по-късно посещава Париж, Португалия и Испания. В Бискайския залив корабът, на който плава художникът, е застигнат от буря и е бил почти потънал, така че съобщенията за смъртта му се появяват в парижките вестници. През есента на 1844 г., на 27-годишна възраст, художникът се завръща в Русия.

_{„Изглед към Константинопол и Босфора“, Айвазовски, 1856}

През октомври 1844 г. Айвазовски става художник на Главния военноморски щаб на Русия с право да носи военноморска униформа, а от 1847 г. - професор в Петербургската академия на изкуствата; Бил е и член на Европейските художествени академии в Амстердам (първата го избира за член през 1844 г.), а след това в Рим, Париж, Флоренция и Щутгарт.

Иван Константинович е известен главно със своите морски пейзажи и военни битки, но работата му не се ограничава до това. Художникът създава поредица от портрети на кримски крайбрежни градове, изобразяващи степите на Малка Русия, които наблюдава по време на многобройни пътувания от Феодосия до Санкт Петербург. Рисува картини на библейски и исторически теми. Айвазовски също рисува портрети, но, без да смята себе си за отличен портретист, художникът се ангажира да рисува само близки хора. Така са нарисувани портретите на бабата, родителите, съпругата и брат си Габриел, градоначалника на Феодосия Казначеев, генерал Лорис-Меликов и военноморския командир Лазарев.

По време на Кримската война Айвазовски на два пъти посещава обсадения град Севастопол.

През 1857 г. за художествена изложба в Париж Айвазовски създава серия от четири пейзажа „Богатството на Русия“, заради които той става първият руски художник, получил френския Орден на Почетния легион. Едно от произведенията в поредицата, „Зимен конвой по пътя“, е в Смоленската художествена галерия; местонахождението на останалите три е неизвестно.

Айвазовски пътува много през целия си живот. Художникът посещава много европейски страни, многократно пътува до Константинопол, както и до Кавказ.

Присъства на откриването на Суецкия канал. Руският параход "Генерал Коцебу" влиза в канала на 4 (17) ноември 1869 г. Делегацията на борда на кораба е включвала официални лица, депутати, журналисти, включително Айвазовски и най-малката му дъщеря Жана. Под впечатлението от това събитие той рисува картината „Суецкия канал“ (1869 г.) и редица други пейзажи от Египет.

От всяко пътуване художникът се връща с теми за нови картини; например след посещение в Египет е нарисувана картината „Великата пирамида в Гиза“.

През 1892 г. художникът, на 75-годишна възраст, посещава Съединените американски щати със съпругата си, след което рисува Ниагарския водопад.

На 12 април 1895 г. И. К. Айвазовски, връщайки се от град Нахичеван на Дон, където се среща с Мкртич Хримян (1820-1907), върховен патриарх и католикос на всички арменци, и се отбива при своя стар приятел Я. М. Серебряков в град Таганрог. На поклонническия приют в Таганрог с параклиса на Императорското православно палестинско общество, чийто местен представител е Иполит Илич Чайковски (брат на композитора), Айвазовски подарява картината си „Ходене по вода“, която бива поставена в параклиса.

Кариерата на Айвазовски е много успешна. Художникът е награден с много ордени и получава ранг на активен таен съветник (II клас от табелата за ранговете), което съответства на ранга на адмирал. През 1864 г. получава потомствено дворянство.

_{„Буря над Евпатория“, Айвазовски, 1869}

Във Феодосия

През есента на 1845 г., след завършване на пътуването с адмирал Литке, Айвазовски се обръща към Главния военноморски щаб и Академията на изкуствата с молба да удължи престоя си в Крим, за да завърши започнатата работа; и получава разрешение да остане до следващия май. Но през същата година Айвазовски започва строителството на къщата си на градския насип и се установява във Феодосия. Айвазовски пътува много, често, понякога няколко пъти в годината, заминавайки за Санкт Петербург, но смята Феодосия за свой дом. „Адресът ми винаги е във Феодосия“, казва той в писмо до руския меценат и колекционер Павел Михайлович Третяков – съосновател на Третяковската галерия.

В допълнение към къщата във Феодосия, художникът впоследствие придобива имение в близкото село Шейх-Мамай и е имал малка къща в Судак, където понякога свири на цигулка в съпровод на пиано от композитора А. А. Спендиаров, който е имал вила в Судак.

Айвазовски участва активно в делата на Феодосия, нейното подобряване и допринася за просперитета на града. Неговото влияние върху живота на Феодосия е било огромно. Художникът открива художествено училище и художествена галерия във Феодосия, превръщайки Феодосия в един от центровете на изобразителната култура в южната част на Русия и подготвяйки формирането на уникална школа на кримските художници на природата (Кимерийска школа по живопис), инициира изграждането на градска концертна зала и се грижи за изграждането на библиотека във Феодосия.

През пролетта на 1846 г. 6 бойни кораба, водени от флагмана на Черноморския флот „Дванадесетте апостоли” под командването на известния впоследствие флотоводец В. А. Корнилов (по това време капитан 1-ви ранг) пристигат във Феодосия, за да поздравят Айвазовски, когато празнува своя завръщане в родния си град и първото десетилетие от работата си. На тържеството присъстват още адмирал М. П. Лазарев и А. И. Казначеев, който е подкрепял художника в юношеските му години.

По-късно, в началото на 1890 г., Айвазовски, по свой проект и с лични средства, издига фонтан в памет на кмета на Феодосия А. И. Казначеев (през 1940 г. фонтанът е разрушен).

Айвазовски се е интересувал от археология, занимавал се е с въпросите на опазването на паметниците на Крим и ръководеше разкопките на повече от 90 могили (някои от откритите в тях предмети се съхраняват в Ермитажа). За своя сметка и по собствен проект той построява нова сграда на планината Митридат за Феодосийския музей на антиките с паметник на П. С. Котляревски (сградата на музея е взривена от съветските войски, отстъпващи от Крим през 1941 г.; мемориалът също е разрушен). За заслуги към археологията Иван Константинович е избран за пълноправен член на Одеското дружество по история и антики.

Айвазовски е инициатор на изграждането на железопътната линия Феодосия-Джанкой, построена през 1892 г. Той се застъпва за разширяването на пристанището на Феодосия, публикува отворени писма, в които обосновава предимствата на изграждането на пристанище във Феодосия. В резултат на това през 1892-1894 г. във Феодосия е построено най-голямото търговско пристанище в Крим.

През 1886 г. Феодосия изпитва сериозен недостиг на вода. „Неспособен да продължа да оставам свидетел на ужасното бедствие, което населението на моя роден град преживява от липсата на вода година след година, аз им давам като вечна собственост 50 хиляди кофи на ден чиста вода от Субашкия извор, който ми принадлежи “, пише в своето обръщение Иван Айвазовски през 1887 г. Субашкият извор се е намирал в имението Шах-Мамай, недалеч от град Старият Крим, на 25 версти от Феодосия. През 1887 г. започва работа по полагане на водопровод, благодарение на който водата идва в града. В парка близо до насипа, по проект на художника, е построен фонтан, от който местните жители получават вода безплатно. В едно от писмата си Айвазовски пише: „Фонтанът в ориенталски стил е толкова добър, че нито в Константинопол, нито другаде познавам толкова добър, особено в пропорции“. Архитектурата на фонтана е базирана на фонтана в Константинопол. Сега фонтанът носи името на Айвазовски.

През 1880 г. художникът открива изложбена зала в къщата си. Иван Константинович излага там своите картини, които не е трябвало да напускат Феодосия, както и наскоро завършени творби. Тази година официално се счита за годината на създаването на Феодосийската художествена галерия, която художникът завещава на родния си град.

И. К. Айвазовски стана първият, удостоен със званието почетен гражданин на град Феодосия.

_{Айвазовски, Автопортрет, 1874}

Последни години от живота

Описание на външния вид на художника през последните години от живота на Айвазовски дава учителят на Феодосийската мъжка гимназия Ю. А. Галабуцки, който наблюдава отблизо Иван Константинович.

Фигурата му се открояваше много ефектно от присъстващите. Беше нисък, но много здраво телосложение; бюрократичното му лице, с обръсната брадичка и сиви бакенбарди, се оживяваше от малки кафяви, живи и проницателни очи; Айвазовски изобщо не беше майстор на словото. В речта му се забелязваше неруски акцент; той говореше някак затруднено и неплавно, протягайки думите си и правейки доста дълги паузи; но той говореше със спокойната важност на човек, който не се интересува от това как да се изрази, а само от това какво да каже. — Юрий Галабуцки. "И. К. Айвазовски. По лични спомени."

През 1888 г. И. К. Айвазовски е посетен от А. П. Чехов: 22 юли, Феодосия. Вчера отидох в Шах-Мамай, имението на Айвазовски, на 25 мили от Феодосия. Имението е луксозно, донякъде приказно; такива имоти вероятно могат да се видят в Персия. Самият Айвазовски, весел старец на около 75 години, е смесица между добродушен арменец и преситен архиерей; пълен с достойнство, има меки ръце и им служи като генерал. Ограничен е, но е сложна личност и заслужава внимание. В себе си той съчетава генерал, епископ, художник, арменец, наивен дядо и Отело. Женен е за млада и много красива жена, която държи близо до себе си. Познава султаните, шаховете и емирите. Заедно с Глинка е композирал „Руслана и Людмила“. Бил е приятел на Пушкин, но не е чел Пушкин. През живота си не беше прочел нито една книга. Когато му предлагат да чете, той казва: „Защо да чета, ако имам собствено мнение?“ Останах с него цял ден и обядвах.

Точно преди смъртта си Айвазовски рисува картината „Морски залив“; и в последния ден от живота си започва да рисува картината „Взривът на турски кораб“, която остава недовършена. Общо през живота си Айвазовски рисува повече от 6000 картини и организира около 125 лични изложби в Русия и чужбина.

Иван Константинович Айвазовски умира на 19 април (2 май по нов стил) 1900 г. в родния си град Феодосия на 82-годишна възраст. В съответствие със завещанието си Айвазовски е погребан в двора на феодосийската средновековна арменска църква Сурб Саркис (Св. Саркис).

През 1903 г. вдовицата на художника Анна Бурназян инсталира на гроба на съпруга си надгробен камък във формата на саркофаг, изработен от един блок бял мрамор. На една от страните на саркофага думите на историка от V век Мовсес Хоренаци са написани на древноарменски: „Մահկանացու ծնեալ անմահ զիւրն յիշատակ եթող” – „Родени смъртни, оставили след себе си безсмъртен спомен“ и по-нататък на руски – „Професор Иван Константинович Айвазовски 1817-1900 г.”

Семейство

През 1848 г. Айвазовски се жени. Първата му съпруга е англичанката Юлия Яковлевна Гревс, дъщеря на лекар, служил в руските въоръжени сили с чин щабен лекар. Имат четири дъщери: Елена, Мария, Александра и Жана. След 12 години брак съпругата му го напуска, но бракът им е разтрогнат едва през 1877 г. Причината за развода е системното физическо насилие на Айвазовски срещу съпругата му. Самият той споделя, че отношението на съпругатаму към него се променя коренно, заявявайки, че тя се е стремяла да го отчужди от дъщерите му, а и да го си присвои имотите му, обричайки го на бедност. Няколко от внуците на Айвазовски също стават известни художници.

Втората съпруга на Айвазовски е арменката Анна Никитична (Мкртичевна) Саркисова-Бурназян (1856-1944). Художникът я вижда на погребението на съпруга си, известен феодосийски търговец, през 1882 г. Красотата на младата вдовица поразява Иван Константинович. Година по-късно те се женят. Анна Бурназян е била с 40 години по-млада от съпруга си. Галерията съдържа портрет на Анна Никитична, рисуван от Айвазовски. Айвазовски казва, че бракът му с Анна през 1882 г. „го доближава още повече до неговата нация“, което означава арменската нация. Анна Никитична надживява съпруга си с 44 години и умира в Симферопол по време на германската окупация на Крим.

_{Портрет наАнна Саркисова-Бурназян. И. К. Айвазовски, 1882}

Творчество

Айвазовски е преди всичко маринист. Често темата на картината е само извинение за рисуване на морски вълни, както например в картината „Наполеон на остров Света Елена“, където фигурата на Наполеон заема незначително място върху платното. Методът на работа на художника беше, че той не рисува картините си от живота, а ги реконструира по памет с помощта на схематични рисунки.

През 1845 г. морска географска експедиция, ръководена от Ф. П. Литке, включваща Иван Константинович, тръгва към бреговете на Мала Азия. Тогава Константинопол завладява художника. След края на експедицията той създава голям брой произведения, включително изгледи на Константинопол.

Краят на четиридесетте и първата половина на петдесетте години на XIX век бяха белязани от редица важни събития за художника, които оказаха решаващо влияние върху по-нататъшното развитие на неговото творчество и върху съдбата на самата Феодосия: бракът в 1848 г., изграждане на художествена работилница във Феодосия (училище по рисуване в Крим), първите археологически разкопки във Феодосия през 1853 г. През 1850 г. той рисува известната картина „Деветият вал“, която сега се намира в Държавния Руски музей. Това е не само синтез на творчеството му през предходното десетилетие, но и най-ярката творба на романтичното движение в руската живопис.

И. К. Айвазовски прави третото си пътуване до Константинопол през 1874 г. Много художници на Константинопол по това време са повлияни от творчеството на Иван Константинович. Това е особено очевидно в морските картини на М. Дживанян. Братята Геворк и Ваген Абдулахи, Мелкоп Телемакю, Ховсеп Саманджиян, Мкртич Мелкисетикян по-късно си спомнят, че Айвазовски също има значително влияние върху тяхното творчество. Една от картините на Айвазовски е подарена от Саркис Бей (Саркис Балян) на султан Абдул-Азис. Султанът толкова харесва картината, че веднага поръчва на художника 10 платна с изгледи от Константинопол и Босфора. Докато работи по тази поръчка, Айвазовски постоянно посещава двореца на султана, става приятел с него и в резултат на това рисува не 10, а около 30 различни платна.

Айвазовски е първият сред руските художници (много преди организирането на Асоциацията на пътуващите изложби), който организира изложби на живопис не само в Санкт Петербург и Москва, но и в столиците на европейските страни, както и в много провинциални градове на Русия: Симферопол, Одеса, Николаев, Рига, Киев, Варшава, Харков, Херсон, Тифлис и др.

Много от неговите съвременници дадоха висока оценка на творчеството на художника, а художникът И. Н. Крамской пише: „... Айвазовски, без значение кой какво казва, във всеки случай е звезда от първа величина; и не само тук, а въобще в историята на изкуството...” Император Николай I заявява: „Каквото и да нарисува Айвазовски, ще го купя“.

Не всички от няколкото хиляди картини на художника обаче получават положителни отзиви от критиците. Той бива упрекван в повторяемостта и прекомерната колоритност на сюжетите. Руският писател Фьодор Достоевски сравнява преувеличената ефектност на пейзажите на художника и скоростта, с която той създава своите "залези" и "изгреви" с производителността на А. Дюма като писател. Но в същото време същият Достоевски отбеляза: „Бурята край Евпатория от Айвазовски е толкова невероятно добра, колкото и всичките му бури, и тук той е майстор - без съперници, тук той е доста художник. В неговата буря има възторг, има онази вечна красота, която изумява зрителя в една жива, истинска буря.”

Самият художник отбелязва: „Умишлено повтарям теми, за да коригирам предишни недостатъци, които понякога забелязвани само от мен.“

Картините на морските сражения на Айвазовски се превръщат в хроника на подвизите на руския флот – битката при Наварино, битката при Чесме, битката при Синоп. Айвазовски посвещава две картини на подвига на брига Меркурий под командването на лейтенант-командир Александър Казарски, а много интересни картини са посветени на отбраната на Севастопол. Сред тях са „Обсадата на Севастопол“, „Преходът на руските войски към северната страна“, „Превземането на Севастопол“. С началото на Кримската война художникът организира изложба на своите батални картини в Севастопол. Впоследствие той дълго време отказва да напусне обсадения Севастопол и едва след официална заповед на Корнилов и много увещания Айвазовски заминава за Харков, където в този момент са жена му и дъщерите му. През 1854 г. художникът рисува огромна картина „Обсадата (бомбардировка) на Севастопол“ и я дарява на Севастополския музей. Картината е нарисувана под прякото впечатление от посещението на художника в обсадения град. През 1893 г., почти 40 години след края на Кримската война, Айвазовски рисува картината „Малахов курган” – почит към героите от отбраната на Севастопол. Картината изобразява двама възрастни участници в онази война, наведени пред мемориалния кръст на мястото на смъртта на вицеадмирал Корнилов. Военните експерти отбелязват, че „сцените на морските битки, създадени от И. К. Айвазовски, са пропити с патриотизъм, отличават се с историческа правда, точно изображение на морски кораби и дълбоко разбиране на тактиката на морския бой“.

Айвазовски рисува върху теми от арменската история, както и библейски теми. Той дарява тези картини на арменските църкви във Феодосия. Той изобразява планината Арарат в картините си поне 10 пъти. Интересно е, че в картината „Араратската долина“, както и в някои други творби, художникът се подписва на арменски. Докато посещава манастира на остров Свети Лазар във Венеция, Айвазовски отсяда в стаята на поета Джордж Байрон, който отива там, за да учи арменски език. Впоследствие е нарисувана картината „Посещението на Байрон при мехитаристите“. Художникът рисува стенописи във феодосийската църква Сурб Саркис (Св. Саркис), където някога е бил кръстен и впоследствие погребан.

Иван Айвазовски е известен и търсен художник не само през живота си. И днес неговите картини постоянно се продават на различни търгове. Например през 2008 г. на търга на Sotheby’s две платна на Айвазовски „Раздаване на храна“ и „Корабът с помощ“ биват продадени за 2,4 милиона долара. Платната са посветени на помощта на САЩ за Русия през 90-те години на XIX век и са дарени от автора на музея на галерия Коркоран във Вашингтон.

През 2004 г. аукционът на Christie's продава катедралата "Свети Исак" в един мразовит ден за £1,125 милиона. На същия търг през юни 2009 г. са продадени две малки марини (за £32 хиляди и £49 хиляди) и две големи платна (за £421 хиляди и £337 хиляди). Малката картина „Бурята на плажа“ (24,9 × 36,1) е продадена на 21 септември 2007 г. на търг Koller в Цюрих за 280 хиляди швейцарски франка (250 хиляди евро). През 2007 г. на търг на Christie’s картината „Кораб от скалите на Гибралтар” е продадена за £2,708 милиона, което е рекорд за картините на Айвазовски по това време.

На 24 април 2012 г. на търг на Sotheby’s картината на Айвазовски от 1856 г. „Изглед към Константинопол и Босфора“ е продадена за £3,2 милиона.

През 2020 г. картината „Неаполският залив“ е продадена на Sotheby’s за 2,9 милиона долара. Прогнозната стойност на партидата е надвишена повече от два пъти.

През 2021 г. пейзажът „Генуезките кули на Черно море“ е продаден на Christie’s за 1,15 милиона долара.

_{„Посещението на Байрон при мехитаристите на остров Сан Ладзаро във Венеция“, Айвазовски, 1899}

Картините на Айвазовски са в много музеи по света. Най-големите колекции от произведения са представени в следните музеи:

Феодосийска художествена галерия на името на И. К. Айвазовски;

Държавен руски музей;

Държавна Третяковска галерия;

Национална художествена галерия на Армения;

Картинна галерия на двореца Долмабахче (Истанбул);

Петерхоф (музей-резерват);

Централен военноморски музей.

Значителен брой картини са в частни колекции.

През живота си художникът организира около 125 лични изложби в Русия и чужбина. Често приходите от изложби се даряват за благотворителност, например:

1869 г. - изложба в Академията на изкуствата в полза на изграждането във Феодосия на паметник на героя от Кавказката война П. С. Котляровски.

1877 г. - изложба по време на Руско-турската война в Симферопол, Москва и Санкт Петербург „в полза на нуждаещите се семейства на войници“.

1882 г. - изложба в полза на Червения кръст (съвместно с художника И. П. Келер-Вилианди).

1883 г. - изложба в полза на Георгиевската общност на милосърдните сестри.

1886 г. - изложба в полза на академичната студентска каса.

1887 г. - изложба в полза на семействата Кондиот (гърци, които се разбунтуваха на остров Конд).

1897 г. - изложба в полза на гърците и арменците, пострадали от погромите в Турция.

През 2016-2017 г., за 200-годишнината от рождението на художника, са организирани изложби в Третяковската галерия и Руския музей, които стават най-посещаваните в историята на двете институции - 555 хиляди посетители в Москва и 300 хиляди в Санкт Петербург. В тази връзка Министерството на културата на Украйна обяви нарушение на член 5 от Хагската конвенция от 1954 г. (за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт), който задължава Русия да полага усилия за запазване на културните ценности на Крим, което според украинската страна означава, че тези ценности не могат да напуснат Крим.

През 2019 г. е планирана пътуваща изложба на творбите на художника от Феодосийската художествена галерия, която се провежда в цяла Русия.

Картините на Айвазовски често стават обект на кражба. Ето само някои от кражбите на картини на художника:

През 1976 г. картината „Морето“ (1845 г.) е открадната от музея „Дмитровски кремъл“. Оттогава под друго име – „Изглед към Ревел“ – е била излаган на търг три пъти на западни аукциони - 2005 (Sotheby's), 2006 и 2017 (Koller); бива оттеглена от последния търг по искане на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация.

През 1992 г. 14 картини на различни художници са откраднати от Художествения музей в Сочи. Сред откраднатите творби са две творби на Айвазовски: „Изглед към Константинопол“ и „Среща със слънцето“. Море". През 1996 г. тези картини са премахнати от английската полиция от търговете на Christie's и Sotheby's. Въз основа на резултатите от следствените действия и оперативните дейности 13 от 14 откраднати картини биват върнати в музея в Сочи (картината на Кустодиев „Покриви“ остава неоткрита).

През 1997 г. картината на Айвазовски „Вечер в Кайро“ (1870) е открадната от апартамента на наследниците на съветския държавен деятел Иван Носенко в Москва. През май 2015 г. картина със същото име е предложена на руски търг в лондонския клон на аукционната къща Sotheby's. Заради разразилия се информационен скандал картината бива изтеглена от търга. Сравнението на размерите на откраднатите и „лондонските“ произведения, изследването на ръбовете на платното, за които се твърди, че са изрязани по периметъра от рамката по време на обира, и състоянието на кракелюра (фин модел от плътни напусваниявърху повърхностите на различни материали) на предполагаемо навитата картина не дава никакви причина откритата картина да се счита за открадната. Руското министерство на вътрешните работи не изпраща материали на Интерпол и „Вечерта в Кайро“ е върната на аукционната къща.

През 2001 г. картината на Айвазовски „Залез в степта“ (1888) е открадната от Музея на изкуствата в Ташкент, заедно с редица картини на други автори. Престъпникът е задържан 3 месеца по-късно, след две години реставрация, откраднатите картини са върнати в музея.

През 2002 г. картината на Айвазовски „Кораб на земята“ (1872) е открадната от Новосибирската художествена галерия. Картината остава неоткрита.

През 2003 г. картината „Изгрев“ (1856 г.) е открадната от Астраханската художествена галерия „Борис Кустодиев“ (през 1999 г. картината е взета от музея за реставрация, а през 2003 г. фалшификат е върнат от „реставрацията“). Оригиналната картина не е открита. Фалшификатът е унищожен по съдебен ред.

В началото на 2014 г. картината на Айвазовски „Морски пейзаж в Крим“ (1866) е открадната от Киргизкия национален музей за изящни изкуства.

На 9 юли 2015 г. от Художествената галерия в град Таруса са откраднати 3 картини, включително „Морето край остров Капри“ на Айвазовски. През август престъпниците са задържани, а откраднатите картини са иззети.

Награди и почит

Орден "Нишан-Али" IV степен (Турция), 1856 г.

Орден на Почетния легион (Франция), 1857 г.

Орден на Спасителя (Гърция), 1859 г.

Орден "Св. Владимир" (Русия), 1865 г.

Орден Османие II клас (Турция), 1874 г

„Диамантен медал“ (Турция), 1880 г.

Орден на Почетния легион (Франция), 1890 г. - отново

Орден на Меджидие, 1-ва степен (Турция), 1890 г.

Орден на Белия орел (Русия), 1893 г.

Орден "Св. Александър Невски" (Русия), 1897 г.

Почетен кримчанин (Автономна република Крим, Украйна, посмъртно), 16 февруари 2005 г. - за изключителен личен принос в развитието на културата на Крим

Почетен гражданин на Феодосия, 17 юли 1881 г.

След арменския геноцид от 1894 – 1896 г. (когато са извършени масови убийства на арменци, предприети в опит за задушаване на арменското национално движение в Османската империя), Айвазовски хвърля всички турски награди в морето, като изпраща лентите от тях на турския султан.

На 1 септември 1993 г. в чест на Иван Айвазовски астероидът, открит на 11 септември 1977 г. от Н. С. Черних в Кримската астрофизична обсерватория, получава името (3787) Айвазовски.

През 1930 г. е издигнат паметник, дело на скулптора И. Я. Гинзбург в близост до къщата на художника, каменния постамент е изработен от известния феодосийски майстор Яни Фока. На пиедестала има лаконичен надпис: „Теодосий на Айвазовски“. Първоначално откриването на паметника е трябвало да съвпадне с 1917 г., стогодишнината от рождението на Айвазовски, но революционните събития отлагат тази дата.

Фонтанът на Айвазовски, проектиран и финансиран от самия художник, е бил крайната точка на водоснабдителната система, която имаше за цел да разпредели водата, идваща в града от източници, собственост на художника. Първоначално са мислели да именуват фонтана на Александър III и дори бива подготвена плоча с името на суверена, но след това с най-висок указ е наредено фонтанът да бъде наречен на Айвазовски. Все още ясно се вижда мястото, където името на императора е заменено с името на Айвазовски. В предреволюционните времена фонтанът е имал сребърна чаша с надпис „За здравето на Айвазовски и семейството му“.

През 1890 г. на улица Италианска (сега улица Горки) е построен фонтан-паметник в знак на благодарност към семейство Айвазовски за даряването на вода от Субашките извори на жителите на града. Оригинално е решението на фонтана. На пиедестала е монтирана бронзова женска фигура, която държи в ръцете си черупка, от която водата се стича в каменна купа и, преливайки я през ръбовете, пада в басейн, издигащ се над земята. Отстрани на фигурата имаше палитра, увенчана с лаври с надпис „На добрия гений“. Според разказите на стари хора, бронзовата фигура е била разпозната като Анна Никитична, съпругата на художника. По време на Великата отечествена война паметникът е разрушен. През 2004 г. фонтанът е пресъздаден (скулптор Валерий Замеховски) с нов надпис „На Великия Айвазовски и неговите ученици, благодарен Теодосий“ и имената отстрани: Феслер, Латри, Хансен, Лагорио.

Името на Айвазовски е дадено на Феодосийската художествена галерия.

На 15 септември 2007 г. в град Кронщат е открит първият паметник на Айвазовски в постсъветска Русия. Бюстът на художника се намира на Макаровския насип близо до морската крепост, покриваща морските подходи към Санкт Петербург. Скулптор - Владимир Горевой. На церемонията по откриването на паметника присъстват, наред с други, представители на Ленинградската военноморска база и праправнучката на художника Ирина Касацкая.

През 1983 г. скулпторът Хачар (Рафик Гарегинович Хачатрян) създава меден скулптурен портрет на „Иван (Ованес) Айвазовски, великият маринист“.

На 1 май 2003 г. в центъра на Ереван, на един от площадите близо до Дома на камерната музика, е издигнат паметник на Айвазовски, дело на скулптора Оган Петросян.

Паметникът на братята Айвазян (всъщност Иван и Габриел) е издигнат по инициатива и със средства на Арменското национално общество на Крим „Луис“. Площад на името на П. Е. Дибенко, площад „Советская“.

Паметникът на Иван Айвазовски (бюст на пиедестал) е издигнат през 2020 г. на гаровия площад на летище Симферопол.

Единственият булевард в град Феодосия, където художникът е построил своята къща, е именуван на Иван Айвазовски, както и улица в района на планината Митридат, където е къщата, в която художникът е роден.

Железопътната гара Феодосия също носи името на художника, който активно се застъпва за изграждането на железопътната линия.