Чешкият пясъчен карамфил (Dianthus arenarius subsp. bohemicus) е красиво цвете, ендемичен подвид на растението пясъчен карамфил (Dianthus arenarius) – един от многото видове, (около 300) от разпространения почти в цял свят растителен род Dianthus (карамфил).

Чешкият пясъчен карамфил расте само в Чехия – в националния природен резерват Kленеч, намиращ се в планинския масив Чешки Централни планини, близо до село Кленеч, в Подпирско – район, намиращ се под планината Ржип. Единственото естествено местонахождение на чешкия пясъчен карамфил е близо до село Кленеч, което се намира недалеч до град Роуднице над Лабем, област Литомержице, в северната част на областта Бохемия. Това е пясъчен склон на надморска височина от 195 до 210 м, ориентиран на югозапад, където подпочвата е образувана от мезозойски седименти на чешкия креден басейн (шлам и глини), които са покрити от кватернерни чакълести пясъци, образувани от река Елба. Второто, неместно, резервно негово местообитание (на около 6 км) с изкуствено засаждане от 1987 г. е в местността В Каменица (Na Kamenici) намираща се близо до село Kишковице.

В началото на XX век чешкият пясъчен карамфил е растял изобилно и по склоновете край близкото село Вражков. Постепенно обаче местообитанието му се променя (обрасва с дървета) и около 1950 г. напълно изчезва.

Оптималните условия за растеж на чешкия пясъчен карамфил са в празнини, рядко включени тревни съобщества върху пясъчни дюни, където има много слънчева светлина и минимум по-високи конкурентни растения. Растението е свързано с чакълесто-пясъчна основа със съдържание на едри частици около 65%, съдържание на хумус до 3% и pH на почвата от 4,2 до 4,8. Благодарение на основния си корен, то понася силно изсушаване на почвата, което има неблагоприятен ефект върху потенциалните му конкуренти. Местообитанието му в Чехия е класифицирано от Каталога на биотопите на Чешката република като „Открити пасища от пясъчни площи с Corynephorus canescens“.

Първите сведения за таксона вероятно идват от „Списък на растенията от чешката флора“ на чешко-германския лесовъд и ботаник Филип Максимилиан Опиц, публикуван през 1852 г., където заедно с бордюрния карамфил (Dianthus plumarius), авторът споменава таксона под името „обикновена плумария“ (Plumaria vulgaris), но без описание, локализация и хербарен образец. През 1896 г. чешкият ботаникът любител Карел Полак публикува доклад в списание „Весмир“ за откриването на ново растение за чешката флора. Това е бил вид пясъчен карамфил, намерен на сух хълмист склон, близо до Роуднице над Лабем, който ученици от местната икономическа гимназия през юни 1896 г. го занасят на проф. Валентин Вайнцетел. Той информира за находката проф. Челаковски, който през 1897 г. идентифицира таксона като Dianthus plumarius L. По-късно това име е прието и от други автори – чишкити бонаници Домин и Поливка, съответно през 1904 и 1912 г.

През 1915 г. обектът е посетен от проф. Франтишек Антонин Новак, който въз основа на географско-морфологичния метод изключва този карамфил от семейство Dianthus plumarius L. и го включва в кръга между видовете Dianthus arenarius L. и Dianthus serotinus W. et K. като ендемичен сорт D. arenarius var. bohemicus. Той също така се занимава с таксономични въпроси през следващия период. В своя монографичен труд от 1927 г. Франтишек Новак разработва и двете групи пясъчни карамфили и разграничава няколко разновидности в рамките на Dianthus arenarius. През 1949 г. сортът bohemicus е издигнат до подвид. През 1980 г. чешкият ботаник Иржи Сояк го определя като отделен вид от Dianthus novakii. Четири години по-късно друг чешки ботаник – Милослав Koванда, смятайки това определяне за надценяващо, потвърждава принадлежността на чешкия пясъчен карамфил към групата Dianthus arenarius L., въпреки че посочва сходството на subsp. bohemicus по някои признаци със subsp. psudoserotinus и subsp. borussicus.

Описание

Устойчиво, дълготрайно сиво-зелено растение, достигащо височина от 8 до 15 см. Образува гъста бучка, която има силен и дълбок първичен корен с пълзящи разклонени коренища. От чепката израства многогодишна приземна розетка, листата в нея са дълги около 5 см, тесни около 1-2 мм и грапави по ръба. Стъблото е право, начленено и покрито с по-къси от приземните листа.

На стъблото растат от един до три двуполови цвята в рядко вълнесто съцветие. Под чашката има яйцевидноланцетни до яйцевидни, остро заострени прицветници. Тръбната чашка, оцветена, е дълга 25 до 30 мм и понякога леко се стеснява към върха. Чашелистчетата са триъгълни, заострени. Коронката с дължина от 13 до 15 мм е бяла или леко розова, често зеленикава и мъхеста в основата. Венчелистчетата са яйцевидни до кръгли, заострени клиновидно към основата; извън неразделения център, те са по-изтъркани в тесни, също протрити участъци, които обикновено са с дължина от 4 до 8 мм.

_Пъпка

Растението цъфти от средата на май до края на юли, най-развитите цветове са през първата половина на юни. Понякога има повторен цъфтеж, тогава цветята се появяват от средата на август до края на октомври. Опрашват се ароматни цветя, в основата на коронната тръба има жлези с нектар за опрашители, които са главно ципокрили насекоми (пчели, оси, мухи), бръмбари и пеперуди. Плодовете са пукащи капсули, около една четвърт по-дълги от чашката. Те съдържат 25 до 30 семена с дължина от 2,3 до 2,7 мм, които могат да се разнасят на големи разстояния от силен вятър.

Размножаване

Чешкият пясъчен карамфил може да се размножава вегетативно (коренища) и генеративно (семена). По време на вегетативното размножаване нови розетки израстват върху новите растения още на възраст от 2 до 3 седмици в кухините на листата им. През следващите лета тези розетки растат заедно и образуват един клъстер, представляващ идентичен клонинг за генетиците.

По време на генеративното размножаване растенията произвеждат 8 листа за 5 седмици след покълването и в гнездата им се появяват нови розетки. На следващата година растението ще образува грозд и ще цъфти с първите 1-2 цвята. За да покълне семето, то трябва да се намира директно в свободна почва, да не е обрасло с други растения и в близост да не растат конкурентни растения.

_{Снопове}

Чешкият пясъчен карамфил е най-застрашен от обрастването на първоначалните пясъчни площи. С промяната на местообитанието в близост растат инвазивни дървета (акации, борове), а отпадъците от тези дървета заедно с края на пашата на добитъка довеждат до увеличаване на дела на хумус в горната част на почвата. Това създава по-благоприятни условия за бързо растящи растения, особено треви, които засенчват ниските растения на чешкия пясъчен карамфил и правят невъзможно покълването на семената му. Това е било ясно демонстрирано през 1999 г., когато хумусният слой е бил механично отстранен на площ от 1200 м² и там бързо са започнали да се появяват нови растения от този подвид.

Министерството на околната среда на Чешката република е разработило „Цялостна програма за спасяване на чешкия пясъчен карамфил“, която описва как да се процедира с неговото спасяване. Редовната поддръжка на местообитанието (косене на тревата, подрязване на инвазивни дървета, премахване на конкурентни треви) се извършва редовно от 1987 г., а от 1993 г. се наблюдава ефектът от тези интервенции върху популацията им. От 2003 г. е въведен мониторинг на популацията, при който се преброяват индивидите (сноповете) и се следи взаимното съотношение на цъфтящи и нецъфтящи растения. През 2009 г. близо 1470 снопа растат близо до село Кленеч и 16 снопа в неместното местообитание край Кишковице.

В находището си близо до село Кленеч чешкият пясъчен карамфил също е застрашена от междувидово кръстосване с картузианския карамфил (Dianthus carthusianorum). Освен това, се наблюдават дупки с диаметър от около 1,5 мм в още неузрели шушулки, а след узряване те са били без семена, като най-вероятният вредител е твърдокрилият бръмбар Hypera arator от семейство Хоботникови. Мравките от рода Formica rufibarbis също могат да бъдат не напълно потвърдени разрушители, които вероятно изграждат колониите си директно под растителните снопове и те впоследствие изсъхват.

_{Чешки пякъчен карамфил в местообитанието си в националния природен паметник Кленеч}

Чешкият пясъчен карафил е включен в общоевропейската система за защита на природата Natura 2000, „Черен и червен списък на висшите растения на Чешката република от 2000 г.“, както и Указа на Министерството на Интериор на Чешката република № 395/1992 Coll. и се смята за критично застрашен вид.

Националният природен паметник Kленеч също е включен в чешката и общоевропейска системи за защита на растенията. Пясъчните хълмове близо до селата Кленеч и Вражков с появата на чешкия пясъчен карамфил са обявени за природен резерват още през 1934 г. След Втората световна война местообитанието е защитено като „защитена територия с площ от общо 0,1834 хектара“, през 1976 г. този размер е разширен към съвременните 5,35 хектара. Мястото също е включено в системите за важни растителни зони (IPA) и специални защитени зони (SAC) по Натура 2000.

Кленеч е обявен за национален природен паметник през 1976 г., а от 2007 г. е обект от европейско значение. Причината за защитата е местобитанието на чешкия пясъчен карамфил, който се среща само на това място и след това на заместващото място, където е бил засаден. Грижата за района е поверена на администрацията на Защитена ландшафтна зона Чешки Централни планини.

Природният паметник Кленеч е разположен върху гористи склонове и поляни с останки от дървесни растения. Някои части редовно се оголват от торфа до кватернерния чакълен пясък от река Елба. Чешкият пясъчен карамфил процъфтява в такава среда. Преди време това се е правило на самото място, благодарение на пашата, днес интервенцията се извършва с помощта на тежка техника. През 2013 г. територията е преобявена, така че включва и ценни песъчливи площи с растенията Corynephorus canescens и власатка.