Майското дърво (лат. Arbor majalis, англ. maypole, нем. maibaum, чеш. máje, слов. máj, полск. drzewko majowe, белор. май, рус. Троицкая берёза) по традиция се поставя ежегодно най-често на на 30 април или 1 май, но също и на празника, наречен Ден на Света Троица (Петдесетница), на празника на Св. Георги или на празника Купала (Еньовден). Дървото бива издигано на площади в села и градове на Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Русия, Скандинавия и други европейски страни. Около дървото обикновено се провеждат хороводи (кръгови танци) и състезания.

Майските дървета се поставят от собствениците на къщи и дворове. В много случаи такова дърво бива издигано в центъра на населеното място.

Традиционно майското дърво се подновява всяка година, така е било и в първоначалната форма на празника, но на места се променя след по-дълъг период от време, например в Англия или Бавария.

Всяка година се поставя или различно дърво, или се използва същото дърво за повече години. Всяка година обаче му се поставя нова корона.

Формата на украсата на майското дърво варира значително в зависимост от региона. На някои места се поставя ново дърво всяка година, на други стволът се използва в продължение на много години, но всяка година сменя своята „корона“. В Източна Фризия стволът се съхранява под вода и се поставя всяка година на първи май. В Германия и Скандинавия стволовете често се почистват от кората и се украсяват с цветни гирлянди, смърчови клони или хартия. На други места кората не се отстранява и стволът запазва естествения си вид. Венец (наречен „корона“) или цветни панделки често биват прикрепяни към върха на дървото.

В Бавария стволът на майското дърво се увива с панделка от плат или хартия или се рисува със спираловидна ивица. В този случай посоката на спиралата е ясно установена: отдолу нагоре, отляво надясно. Отстрани на майското дърво са прикрепени изображения на ежедневни сцени, разказващи за дейностите на жителите на това село (риболов, земеделие, танци, занаяти и др.).

Произходът на обичая с майското дърво все още е неясен и е оспорван, но то произхожда по всяка вероятност от древните германски племена. Преди християнизацията, старите германи са почитали горски божества, на които се кланяли в различни ритуали. Освен майските дървета, украсените коледни елхи, които се срещат по цял свят, водят произхода си от ритуалите на древните германи.

Според британския антрополог Джеймс Фрейзър (1854–1941) целта на изграждането на майското дърво е да пренесе горския дух в селото и да осигури благословията му. Празненствата, свързани с майското дърво, често са придружени от присъствието на фигура или човек, идентифициран с него. Обикновено са облечени в цветя или листа. Класически пример е английската майска Кралица или словенският Зелен Юри, понякога има майска двойка, наречена крал и кралица. Фрейзър смята, че те представляват олицетворение на духа на растителността и пролетта.

Традицията за поставяне на майски дървета е сравнително млада, но има древни корени.

От 28 април до 1 май римляните празнували Флоралия, празник в чест на богинята на цветята и билките Флора. Сутринта на първия ден от месец май римляните от двата пола излизали на полето с музика да събират зелени клонки, с които окичвали вратите на своите близки и приятели. На този ден се е провеждало празненството Majuma – в памет на Мая, добрата богиня. На този празник римляните се поливали и къпели в Тибър, в който весталките хвърляли тръстикови чучела в чест на Сатурн (бога на времето).

За гърците Първи май – това е весел празник. Още в края на XIX век вратите на къщите им били украсявани с цветя и клони на дървета, а цяла Гърция посрещала началото на лятото в горички и градини с народни забавления.

В Швеция и немската област Вестфалия на 1 май младите крави, които още не са се отелили, биват удряни три пъти с клонка от офика, „така че плодотворната сила на гръмоотвода да напълни сретата им с мляко“; в други региони използват орехова пръчка (също пръчка на Перун), когато пасат добитък. Има и друг ритуал, известен в Германия: за да бъдат кравите богати на мляко, на 1 май, когато извежда стадата на паша, овчарят трябва да постави пред прага на обора брадва, завързана с нещо червено(символ на чука на Гръмовержеца), след което да изкара кравите през него.

Сред германските племена на Троица или 1 май в старите години се е спазвал следният обичай: измежду младите мъже се е избирал „майски граф“; след това от гората докарвали каруца, натоварена със зелени клони и венци; един „майски венец” е бил подаряван от бургомистъра и градския съвет на „графа на Мей”; останалите снопове зеленина били раздялени между местните жители, но по-голямата част от тях се е давала на манастири и църкви. Кулите на църквите са били украсявани с клони на дървета, а платформите на храмовете били обсипани с гарнитури от храсти и диви цветя. Често на майския принц се давали два венеца и му се е предоставяло правото да избере измежду девойките кралицата на празника - „майската графиня“; върху нея той полагал един от своите венци. Имало и обичай да се търси „графът на Мей“: за това въоръжена тълпа от млади мъже отивала в гората и малко по-късно се връщала оттам заедно с „графа на Мей“, който яздел кон, заплетен в гъвкави зелени клони, или в каруца, впрегната на четири коня и с различни „пляскания”. Тази тържествена процесия означавала завръщането на бога на пролетното плодородие (Перун) от далечни непознати страни, където той прекарва зимата. На различни места в Германия на първи май или на Троица продължават да украсяват къщите със зеленина и до днес, а на централния площад поставят „майско дърво“. Най-често срещаното майско дърво е брезата. Селяните яздят на групи на коне със зелени клони в ръцете или на шапките си, което в Германия и Дания се нарича „донасяне на лято на кон в селото“. В същото време се пеят весели песни и се правят майски братства.

_{Деца, тичащи около майското дърво на Reach Fair 2017. Reach Fear (Рийч Феър) е един от най-старите фестивали в Англия, провеждан ежегодно от 1201 г. (отменян е само четири пъти). Сцена на фестивала е Рийч – малко село и гражданска енория в Източен Кеймбриджшър.}

В Англия през XVI и XVII век, на първия ден от май, рано сутринта, млади мъже и жени, придружени от музиканти, отивали в най-близката гора, отчупвали клони на дървета, украсявали ги с цветя и, връщайки се у дома, поставяли тези майски знаци на вратите и прозорците на домовете си. След това с общи усилия те отсичали голямо дърво и го докарвали в дадения град или село, натоварено на няколко чифта волове; всеки вол имал букет цветя, прикрепен между рогата му; Това „майско дърво” било поставяно в средата на площада и около него се отдавали на игри и танци. Англичаните засилвали символиката на плодородието, като добавяли диск (женски род) към ствола на дървото (мъжки род). Мениджърът на фестивала бил наречен „кралят на май“, а избраната за негова приятелка – „кралицата на май“. През Средновековието на този ден момичетата се измивали с роса, вярвайки, че това ще ги направи неустоими през цялата следваща година. На този празник винаги се провеждали състезания по стрелба с лък.

На майския празник чехите избират „крал” и „кралица”, а седмицата, в която се провежда този народен празник, е известна като „кралска”. Двамата се появяват за празника увенчани с корони и украсени с цветя. В селата от областта Моравия поставят "маи" или "майки" - висок прът без кора и клони с върха, украсен с панделки и венец. Основната цел остава - да защити пръта от момчетата от съседните села, които се опитват да го отрежат или да отрежат върха и да го занесат в селото си. Счупеният или откраднат прът се е смятал за голям позор за селото. Един от вариантите е малки дръвчета. От Средновековието на 1 май те се поставят пред къщата на момичето като признание в любов. Чехите наричат зората на 1 май „краве време“ (на чешки: kravske hody) и по това време изгонват кравите с метла или върба, изтриват ги с утринна роса, а момичетата се мият със същата роса, за да бъдат здрави и красив. Такъв ритуал може да се извърши и на Троица.

Словенците, празнуващи завръщането (средата) на пролетта, назначават един от младите мъже да представлява Зеления Юри и го връзват с брезови клони. Отсечените дървета, използвани за украса на къщи по това време, се наричат маи.

В Литва на 1 май на поляна се поставяло зелено дърво, окачено с разноцветни панделки; селските младежи, след като са избрали най-красивото момиче измежду тях, слагали венец на главата й, увивали брезови клони около кръста й и я придружават сред весела тълпа до мястото на разходката. Там, край майското дърво, започвали танци и песни с непрекъснато повтарящия се възглас: О, мая, о, мая!

В Испания обличат красива селска жена в бяла рокля и, увенчавайки я с цветя, я поставят на трон, а младите приятели, които я заобикалят, правят колекция за „Мая“. В Пиренеите на 1 май търсели най-високото дърво: смърч, бор или топола, отрязвали всичките му клони, забивали няколко колове в ствола и го оставяли да стои до 23 юни; В навечерието на празника Купала (Еньовден), след благословията, дадена от свещеника, това дърво било захвърляно на земята и изгоряно.

При поляците, беларусите, русините, кашубите и чехите, които са запазили древните славянски имена на останалите месеци, петият месец вече се нарича „май“. Това не само отразява влиянието на Византия върху руснаците и русините и латинския и немския език върху вендите, кашубите, поляците и чехите, или присъствието на празника 1 май през този месец, което предизвиква преименуването от беларусите при Съветската власт, но вероятно показва, че думата „май“ сред славяните е означавала богинята (на Земята?) или празник в нейна чест. На полски „май“ също означава зеленина, зелен клон на бреза, „umaić głowę“ означава „да увенчаеш главата с венец“. „Май, майовки“ (на полски: maj, majówki) – това са майски празници, празненства за Първи май, празник на пролетта в първия й разцвет. Древните жители, казва полският историк и етнограф Л. Голембовски (1773–1849) , са имали богиня Мая, на която отдавали почит на първия ден от този месец. Още при крал Сигизмунд Август в някои области пременени млади жени се събирали на поляната и, хващали се с ръце, извивали хоро и с възторжени танци възхвалявали пролетта.

В сегашната си висока форма със зелен връх и венец майското дърво е известно от XVI век. През XIX век се появява като символ на местното самоуправление в селата на Бавария. Имало е много традиции, свързани с майското дърво, които в различните села са се различавали значително.

В Германия, непосредствено преди поставянето, дървото често се пренася през селото до централния площад или ресторант. Това шествие обикновено се придружава от духов оркестър и много зрители. Дървото се поставя вечерта.

Докато зрителите се забавляват с пържени колбаси и бира, младежи се опитват да изправят дървото във вертикално положение с помощта на дълги пръти. След приключване на работата обикновено започват танците.

В зависимост от регионалните традиции майското дърво често се отстранява и съхранява в края на месеца. В някои райони на Бавария се оставя за цяла година.

_{Костюмирани танцьори по време на празнично соло под майското дърво, гр. Уезд у Бърно, Чехия, 2019 г.}

Кражбата на майското дърво

Кражбата на майското дърво във Валпургиевата нощ (също Изгаряне на вещицитe – традиционен предхристиянски фестивал в Северна и Централна Европа, провеждан в нощта на 30 април срещу 1 май) е популярна традиция, която се поддържа от младите хора. Майското дърво се краде по определени правила. Прието е откраднато дърво да се изкупува обратно. Откупът може например да бъде угощение за всички жители на селото, от което е откраднало дървото. Майското дърво трябва да бъде откраднато в нощта на 1 май.

Според традицията в Източна Фризия кражбата на майско дърво може да бъде предотвратена, ако пазачите на майското дърво докоснат дървото с ръка навреме, когато крадците се приближат. Ако пазачите бъдат разсеяни или крадците успеят да докоснат земята близо до майското дърво с лопата три пъти, тогава към ствола се прикрепя табела, която информира, че дървото е откраднато. След това, веднага или на следващия ден, то е отведено от похитителите и поставено до тяхното майско дърво.

Майското дърво в Горна Австрия се издига три дни преди 1 май и се пази зорко. В тази област традицията позволява да се крадат само определени дървета. В този случай дървото може да бъде демонтирано само по същия начин, както е инсталирано. Трактори и кранове могат да се използват за кражба на дърва само ако са били използвани при монтажа му. Понякога, за да защитят майския стълб, те инсталират истинска аларма и блокират подхода към майския стълб с камиони. Въпреки всички предпазни мерки, всяка година се случват кражби от майски дървета. Откраднатото майско дърво се откупва срещу няколко бурета бира, които потърпевшите собственици на дървото и неговите крадци изпиват заедно.

Обичайно е баварската полиция да си затваря очите за този тип престъпления срещу майските дървета. Всеки, който се обади в полицията за кражба на майско дърво, ще бъде безмилостно осмиван.

Кметът на Линц, Австрия, д-р Франц Добуш става известен с отказа да откупи откраднато майско дърво. В нощта на 2 срещу 3 май 2008 г. втори майско дърво, поставен на оживения централен площад на Линц, за да замени това, което е откраднато, също бива откраднато.

_{В Алпите има традиция за катерене по майското дърво. На снимката: Майско дърво, фотографирано близо до гр. Бад Фюзинг, Долна Бавария, Германия, 2004}

Майското дърво и любовта

В някои райони на Германия ергените засаждат малки майски дървета близо до къщите на неомъжените жени в селото. За целта трябва да отидете в гората, да изкопаете младо дърво и да го засадите пред вратата или прозореца на човека, когото искате да почетете. „Засаждането“ обаче е голямо преувеличение: обикновено не става въпрос за цяло дърво, изкопано и засадено по всички правила, а просто за клон, отсечен в гората и забит в земята пред къщата на жената. Дървото се избира с причина, но със значение: клонка от липа означава декларация в любов, клонка от розов храст възхвалява красотата на избрания; клонката на глог прославя нейната чистота; а бъзовият клон, напротив, показва неговата непостоянство. В други региони, например в Рейнланд, момчетата поставят майското дърво пред къщите на любимите си. Към него има и майско сърце с името на любимото момиче, което се изрязва от картон или дърво.

Майското дърво стои до първи юни, а след това този, който го е поставил, го прибира. Ако едно момиче харесва кавалер, тогава го канят на вечеря или му дават кутия бира. На други места има традиция, при която майката на момичето дава на момчето питка, бащата му дава каса бира, а момичето го награждава с целувка.

В някои региони през високосна година майските дървета се издигат не от момчета, а от момичета.

В Източна Фризия (регион в Германия) например, дървото се съхранява във вода и се изважда през май. В повечето случаи кората на майските дървета се обелва и то се окрасява с цветни гирлянди, иглички от иглолистни дървета и цветна хартия. В други региони не ги украсяват и ги оставят в естествения им вид, с кора. В горния край на дървото се закача венец, а на върха – корона.

Чешкото майско дърво има формата на цяло дърво, лишено от клони и кора, с изключение на горната част. В някои случаи голият ствол се оставя да престои няколко години и се сменя само горната част, в други случаи се състои от два или три ствола, свързани помежду си, за да се постигне по-голяма височина. Най-често използваното дърво са иглолистни като смърч, но се среща и бреза. Горната част се украсява с панделки от плат или креп хартия и на нея се закача декориран венец. Изграждането на майското дръвче е свързано и с обичая то да се пази през нощта според обичая до изгрев слънце или докато пропеят първи петли, преди хората от съседните села да се опитат да го отсекат или да отрежат върха му. Ако успеят, това е голям срам за селото. В някои села този празник дори се празнува 3 дни и 3 нощи (до 12 часа на последния ден). През това време е позволено да се зареже майското дърво и да се прибере венеца, който тези, които режат, ще сложат своето майско дърво. Понякога малките майски дръвчета се поставят и пред къщите в знак на уважение или признание в любов към момиче.

В някои региони на областта Бохемия на лятното слънцестоене се изгражда майско дърво, направен от ела или бор, който се изгаря след празника. В някои райони на Югоизточна Моравия то се поставя отново по време на празника на светеца на местната църква, преди началото на самия празник.

Празнично соло (hodové solo), известно още като "плац" или "място за танци", е място, където се провеждат костюмирани партита. На него има празнично майско дърво - обикновено в средата, но не навсякъде условията го позволяват. Думата „соло“ в този случай означава танц, предназначен за една двойка.

Парадът на костюмите, който минава през града, обикновено завършва при солото и празничното забавление започва там.

В Словакия майските дървета се издигат като обградени и короновани дървета от ергените преди 1 май пред къщите, в които има невеста/любима, в други случаи се изгражда само едно централно майско дърво за селото или населеното място. Обикновено е цяло дърво, лишено от клони и кора; само горната част остава с клони.

В Русия млада бреза се използва като майско дърво и се издига в четвъртък преди Света неделя. Облича се в женски дрехи или се окичва с шарени кърпи и панделки, а след угощението се носи в къщата, където остава до неделя. След това тя се носи до реката и се хвърля във водата, последвана от венец. Значението на ритуала вероятно е магия за дъжд.

В Швеция майското дърво се нарича majstång (произнася се майстонг) и се изгражда в навечерието на Св. Йоан Кръстител, тоест 23 юни. Това е висок и прав боров ствол с обръчи и парчета дърво, предназначени да приличат на човек с ръце отстрани. Цялото майско дърво е украсено с листа, цветя, цветни панделки, позлатени черупки от яйца и има въртящо се колело или знаме на върха. След това танцуват около него в кръг.

В Обединеното кралство празникът традиционно се празнува от млади мъже и жени, танцуващи около майското дърво, и все още се празнува в някои селски райони днес. Празненствата включват също шествие, водено от момиче, избрано за майска кралица, или вероятно от момче, избрано за майски крал, облечено в зелено, символизиращо плодородието и пролетта. През Средновековието честването на този празник е било толерирано от църквата, но през 1644 г. под влияние на пуританите строителството на майски стълбове е забранено. След възстановяването на монархията през 1660 г. обаче строителството им е подновено и през XIX век придобива още по-голяма популярност. В същото време обаче празненствата губят остатъците от предхристиянския си характер и характер на плодородието, а хорото около майското дърво се превръща в детска игра.