Шевалие Огюст Дюпен (анг. Chevalier Auguste Dupin), обикновено известен като Ш. Огюст Дюпен, е млад мъж от благородническо семейство, но живеещ в бедност, разрешава криминални случаи по метода на дедукцията, въпреки че не е професионален детектив. Той носи титлата шевалие (в превод от френски: рицар), което означава, че принадлежи към Националният орден на Почетния легион (Ordre national de la Légion d'honneur) – най-известното и най-важно от френските отличия.

Дюпен се появява за първи път в разказа на Едгар Алън По "Убийствата на улица Морг" (1841), смятан за за първото произведение в световната литература в детективския жанр. Той се появява отново в други два разказа на По – „Загадката на Мари Роже“ (1842) и в „Откраднатото писмо“ (1844).

Огюст Дюпен е описан като много интересна личност и мотивацията му за разгадаване на мистериите се променя в трите истории. Използвайки разума, той съчетава значителния си интелект и креативност, които вече се виждат в гореспоменатата книга, дори се поставя в съзнанието на престъпника. Тези таланти са толкова развити, че Дюпен сякаш чете мислите на своя спътник, анонимния разказвач на трите истории.

Дюпен не е следовател, той просто чете различни вестници, прави изводи и се заема с работата, понякога се консултира с полицията. Основното оръжие на героя е неговият ум и интелект, с помощта на които Дюпен разрешава трудни мистерии, които полицията смята за неразрешими. В разказа „Убийствата на улица Морг“ Дюпен разследва престъпление, което полицията смята за най-трудно, но с помощта на разузнаване и факти Дюпен научава, че убиецът на две жени (майка и дъщеря) е орангутан, което по-късно се потвърждава. В историята „Откраднатото писмо“ Дюпен успява да открие къде е откраднатото писмо също с помощта на логическо мислене.

Едгар По описва метода на Дюпен за логическо разсъждение, използвайки примера на играч на карти: „Количеството получена информация се крие не толкова в надеждността на заключенията, колкото в точността на наблюдението“. Историята съдържа сцена, в която Дюпен успява да разбере какво е мислил разказвачът в този момент, въз основа на изградения асоциативен ред. Впоследствие този метод ще бъде използван от него при разследването на престъплението.

Този метод подчертава важността на четенето и писаното слово. Директно от вестникарска статия на Кювие (вероятно визирайки френския зоолог Жорж Кювие), Дюпен получава информация за орангутаните. По този начин самият читател участва в разследването, независимо търси улики в процеса на четене. По обръща специално внимание и на силата на изговорената дума. Когато Дюпен разпитва моряка за убийствата, той самият разиграва сцената на собствената си частична смърт: „Лицето на моряка стана лилаво, той сякаш се бореше със задушаване. Инстинктивно той скочи и сграбчи тоягата, но веднага се строполи на един стол, треперещ целият, смъртно блед.”

По описва накратко живота на Огюст Дюпен в началото на разказа „Убийствата на улица Морг“: Докато е още млад мъж, потомък на знатен и дори прославен род, той преживява превратностите на съдбата и се оказва в толкова плачевни обстоятелства, че губи цялата си естествена енергия, не постига нищо в живота и най-малко от всичко мисли за възвръщане на предишното богатство. Добротата на кредиторите съхранява за Дюпен малка част от наследството на баща му и, живеейки под наем и придържайки се към най-строгата икономия, той някак свързва двата края, безразличен към примамките на живота. Единственият лукс, който си позволяваше – книгите – беше напълно достъпен в Париж.

Дюпен живее в Париж със свой близък приятел, анонимния разказвач на историите. Двамата се срещат случайно, докато търсят „същата рядка и необикновена книга“ в тъмна библиотека в Париж. Тази сцена и търсенето на двамата герои, за да намерят скрита книга, служи като метафора за представяне на откритието. Дюпен е любител на енигми, гатанки и йероглифи. По не описва неговия външен вид.

_{Дагеротипия на Едгар Алън По, юни 1849 г.}

Дюпен разследва друго убийство в „Загадката на Мари Роже“. Историята е базирана на истинската история на Мери Роджърс, продавачка на пури в Манхатън, чието тяло е намерено да плава в река Хъдсън през 1841 г.

Последната поява на Дюпен в „Откраднатото писмо“ подчертава разследване на писмо, откраднато от кралицата на Франция. По нарича тази история „може би най-добрата ми история за разсъждения“.

В трите истории Дюпен преминава през три различни обстановки. В „Убийствата на улица Морг” той се разхожда из улиците на града; в „Загадката на Мари Роже” е на открито, сред полето; в „Откраднатото писмо” се намира в затворено лично пространство.

Дедуктивните умения на Дюпен могат да се видят, когато той чете мислите на разказвача, като постига това, като следва разговора на разказвача. Методът, който Дюпен използва, е да се изравни на едно ниво с престъпника и да влезе в съзнанието му. Като знае как мисли един престъпник, той може да разкрие всяко престъпление. Използвайки тази система, Дюпен комбинира научна логика с художествено въображение. Като истински наблюдател, той обръща специално внимание на това, което никой не забелязва, като нерешителност, нетърпение или случайна или неволна дума. Дюпен е описан като дехуманизирана мислеща машина, човек, чийто единствен интерес е чистата логика.

Дюпен също подчертава важността на четенето и писането, тъй като много от уликите се появяват по време на четене на вестници или доклади. Този механизъм привлича вниманието на читателя, който продължава сам да търси улики.

Дюпен не е частен детектив и мотивацията му се променя при различните му изяви. В „Убийствата на улица Морг” той разследва убийствата само за да се забавлява и да докаже невинността на несправедливо обвинен мъж. Дюпен отказва да получи награда в края на тази история. В „Откраднатото писмо“ обаче той провежда разследването, за да получи умишлено финансова награда.

Възможно е По да е взел фамилното име „Дюпен“ от поредица от истории, публикувани в списанието на Бъртън през 1828 г., наречени „Непубликувани пасажи от живота на Видок френския министър на полицията“. Името също загатва за duping, дума, която на английски означава „да заблудиш“ или „да измамиш“, умение, с което Дюпен се хвали в „Откраднатото писмо“. Детективският жанр обаче е безпрецедентен и терминът „детектив“ все още не е използван, когато По представя Дюпен. Най-близкият пример в художествената литература е романът „Задиг“ на Волтер (1748), където главният герой извършва подобни анализи. По се възползва и от интереса на момента. Използването на орангутан в сюжета на "Убийствата на улица Морг" е вдъхновено от популярната реакция по отношение на орангутан, който е бил изложен в Масонския храм във Филаделфия през юли 1839 г.

Огюст Дюпен е общопризнат като първият детектив в художествената литература. Героят служи като прототип за много други, създадени по-късно, включително Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Еркюл Поаро на Агата Кристи, а също и на мис Марпъл, отец Браун, комисар Мегре и др. Освен това някои от тях, например Холмс и Поаро са създадени с помощта на някои похвати от разказите на По.

Дюпен е един от хубавите модели за образа на Артър Конан Дойл Шерлок Холмс. Историята има определени паралели, като например: Б. че двамата герои делят един апартамент и не работят срещу заплащане.

Огюст Дюпен дори се споменава в „Етюд в алено“; д-р Уотсън сравнява Холмс с Дюпен. Въпреки че Холмс разбира комплимента и признава, че Дюпен е интелигентен, той вярва, че По надценява своя герой.

Конан Дойл веднъж казва: „Всеки [разказ на По] е корен, от който се е развила цяла литература... къде бяха детективските истории, докато По не им вдъхна дъх на живот?“

_{Оригинален ръкопис на „Убийствата в улица Морг“ , първо появяване на Огюст Дюпен.}

Много тропи, които по-късно ще станат често срещани в детективските романи, се появяват за първи път в историите на По: ексцентричният, но блестящ детектив, некомпетентният полицай, разказът от първо лице от близък приятел. Появата на персонажа Дюпен също инициира и начина за разказването на истории, където детективът обявява своето решение и след това обяснява мотивите, довели до него. Подобно на Шерлок Холмс, Дюпен използва значителните си умения и наблюдателност, за да разкрива престъпления. По също изобразява полицията по начин, представляващ нещо като антитеза на детектива.

Литературният персонаж Огюст Дюпен помага за установяването на полицейския жанр, различен от мистерията, със специален акцент върху анализа, а не върху пробата и грешката. Американкият писател и литературен критик Брандър Матюс казва, че „истинската детективска история, както я е замислил По, не се основава на самата мистерия, а по-скоро на последователните стъпки, които позволяват на аналитичния наблюдател да разреши проблема, който може да бъде отхвърлен от всяко човешко същество.“ Всъщност в трите разказа с участието на Дюпен По създава три вида детективски разкази, които създават модел за всички бъдещи разкази: физически („Убийствата в улица Морг“), умствен („Загадката на Мари Роже“) и балансирана версия и на двата („Откраднатото писмо“).

Руският писател Фьодор Достоевски нарича По „изключително талантлив писател“ и дава положителен преглед на неговите разкази. Характерът на Порфирий Петрович от романа на Достоевски " Престъпление и наказание" има характеристики, много подобни на тези на Дюпен.

Дюпен в творби на други писатели

В първия разказ за Холмс, „Етюд в алено “ (1887), доктор Уотсън сравнява Холмс с Дюпен, на което Холмс отговаря: „Без съмнение смятате, че ме ласкаете... Според мен Дюпен беше доста по-нисш тип ”, въпреки факта, че този детектив явно е вдъхновен от другия.

По-късно Дюпен се появява в поредица от седем разказа на Майкъл Харисън, публикувани през 1960 г. в Ellery Queen's Mystery Magazine (американско списание за художествена литература, специализирано в криминална литература, особено детективска литература и мистерия). Историите са събрани от издателя Mycroft & Moran като „Подвизите на Шевалие Дюпен“. Те включват „Изчезналото съкровище“ от май 1965 г. и „Пожарите на улица Сен Оноре“ от януари 1967 г.

Дюпен оказва значително влияние върху героя на Агата Кристи Еркюл Поаро, представен за първи път в „Тайнствената афера в Стайлс“ (1920). По-късно, в измисления живот на детектива, тя пише книга за Едгар Алън По в романа „Третото момиче“ (1966).

„Човекът, който беше По“, младежки роман на Едуард Ървинг Уортис, представя Дюпен, който се сприятелява с момче на име Едмънд. Двамата разкриват мистерии в Провидънс, Роуд Айлънд и по-късно се разкрива, че Дюпен всъщност е самият По.

Романистът Джордж Егон Хатвари използва Дюпен в романа си "Убийството на Едгар Алън По" (1997) като детектив и разказвач. В романа Дюпен пътува из Америка, за да разследва обстоятелствата около мистериозната смърт на По през 1849 г. Според историята Дюпен и По стават приятели, когато По остава в Париж около 1829 г., и именно По придружава Дюпен в трите случая, за които той по-късно написа. Хатвари пише, че Дюпен има голяма прилика с По, до степен, че много хора бъркат двамата на пръв поглед.

Дюпен се появява като гост в комикса на Алън Мур „Лигата на необикновения джентълмен“ (1999), помагайки да се намери и покори чудовищният г-н Хайд (който живее в Париж, след като симулира смъртта си, описан в „ Странният случай на д-р Джекил и мистър Хайд).

Търсенето на „истинския Дюпен“ е в центъра на романа „Сянката на По“ от Матю Пърл, написан през 2006 г.

Дюпен се появява, заедно със самия По, в романа „Едгар Алън По на Марс“ от 2007 г. на Жан -Марк Лофисие и Ранди Лофисие.

В други изкуства

Дюпен, изигран от американския актьор Джоузеф Котън , е герой във филма на канадскиярежисьор Флетчър Маркъл от 1951 г. „Човекът с наметалото“. В крайна сметка се разкрива, че самоличността на Дюпен всъщност е самият По.

Комиксът „Батман: Конфиденциално“ представя създаването на суперкомпютър за разкриване на престъпления от Батман, свързан с базите данни на Интерпол и ЦРУ. Широко известен като „Компютърът на прилепите“, първоначално е именуван Дюпен, като това е напрамено в знак на почит към Огюст Дюпен.

Заслужава да се спомене и филмът „Шерлок Холмс и Голямата мистерия на убийството“, който, въпреки участието на Шерлок Холмс, е базиран на разказа „Убийствата на улица Морг“.