Текстът на песента , Хей, славяни“ е написан за първи път през 1834 г. под заглавието „Хей, словаци“ („Hej, Slováci“) от словашкия евангелски свещеник, романтичен прозаик и поет Самуел Томашик. Оттогава песента служи като химн на панславянското движение, ставя организационен химн на движението „Сокол“ и национален химн на Първата Словашка република (1939-1945), СФРЮ Югославия, Сърбия и Черна гора.

Историята на песента започва в средата на XIX век, когато е композирана като химн на бъдещата словашка държава по време на Словашката революция от 1848 г., а след това е адаптирана като химн на панславянското движение. За основа на мелодията на песента е използван полският национален химн „Мазурка на Домбровски“ („Mazurek Dąbrowskiego“), която е приета като национален химн на Полша през 1926 г., но югославската вариация има по-бавно темпо, по-акцентирана е и не повтаря последните четири реда, тъй като повтаря последните два реда. Съвременната музикална адаптация на песента е направена от словашкия композитор Милош Лиховецки.

През 1945 г. на Втората световна война „Хей, славяни“ е утвърдена за национален химн на Федеративна народна република Югославия.

Песента е написана първоначално на чешки език от словашкия лутерански свещеник Самуел Томашик, докато той посещава Прага. Томашик е ужасен, че немският език се чува по-често по улиците на Прага, отколкото чешкият.

_{Самуел Томашик през 1887 г.}

Цялата поема всъщност възниква случайно и спонтанно и при писането й авторът не е могъл да предположи какво значение ще има за следващите поколения словаци, чехи, поляци, сърби, хървати и словенци. На път за Германия, където отива да учи, 21-годишният Томашик се отбива при приятели в Прага. В гр. Кутна Хора една дама се приближава до дилижанса и той я заговоря на чешки. Тя му отвръща на немски, че всеки образован човек говори немски и го поглежда презрително, докато говори... Томашик е шокиран от това. Няколко дни по-късно той отива в Чешкия театър в Прага с Павел Шафарик, Франтишек Палацки, Йозеф Юнгман и други млади словашки интелектуалци-патриоти. Томашик се наслаждава на представлението на шоуто, но е изненадан, че залата е полупразна. Докато се разхождал из града, той забелязва, че рядко чува чешка реч - по улиците, в хановете, в магазините навсякъде се чувал немски говор. Самуел Томашик пише в дневника си:

С разбито сърце аз бързах към хана, като си мислех: дали майка Прага, този бисер на западните славяни, ще бъде изгубена за нас и ще се удави в немското море: и дали моята мила родина , онази прекрасна Словакия, която получава своя духовен живот от Прага, трябва да изчезне в чуждо море? Не, не може да бъде, не може да се случи!!! Обременен от тази мисъл, си спомних старата полска песен „Jeszcze Polska nie zginęła, kiedy my żyjemy“ („Полша още не е загинала, докато сме живи.“). Тази позната мелодия накара сърцето ми да изригне с предизвикателното Hej, Slováci, ešte naša slovenská reč žije („Хей, словаци, нашият словашки език все още живее")... Изтичах до стаята си, запалих свещ и записах три стиха в дневника си с молив. Песента беше готова за миг.

Това става в неделя вечерта, на 2 ноември. В този момент никой не знае за песента, Томашек я пази в тайна дори от чешките си приятели. Едва в Берлин той раздава текста на няколко словашки студенти. Две години по-късно тя вече е изпята на 24 април 1836 г., по време на прочутата разходка на млади словашки интелигенти, обединени около Людовит Щур (възрожденец, философ, поет, писател, истгорик, езиковед и преподавател, кодификатор на литературния словашки език) да замъка Девин. Но едва когато словашкият култулен деятел и основател на първия словашки самодеен театър Гашпар Фейерпатаки-Белопотоцки публикува стихотворението в своя Нов и стар патриотичен календар от 1838 г., то започва да се разпространява в славянския свят. През 1839 г. Йозеф Милослав Хурбан го връща в Прага и след ентусиазирания му прием името му e променено на „Хей, славяни!“ Стихотворението е рецитирано и при основаването на словашкото културно дружество„Татрин“ през 1844 г. Прието е в Хърватия, Сърбия, Словения, Русия и Украйна. Може би най-голяма чест то получава през 1848 г., когато става химн на Славянския конгрес в Прага. Песента е изпята заедно от Людовит Щур, Франтишек Палацки и Михаил Бакунин. Пее се и на меморандума в гр. Мартин (днес част от Словакия) през юни 1861 г. и при основаването на словенска обществена, научна и културна организация „Матица словенска“ (Matica Slovenska) през август 1863 г. в гр. Любляна, Австрийска империя.

Томашик оставя инструкциите за изпълнението на песента му на мелодията на „Мазурка на Домбровски“: „Пее се като: Полша още не е загинала“.

Общославянски химн

Скоро Томашик променя текста, за да включи всички славяни и „Хей, славяни“ става широко известна песен за събиране на славянския национализъм и панславянски настроения, особено в западнославянските земи, управлявани от Австрия. Отпечатана е в множество списания и календари и се пее на политически събрания, превръщайки се в неофициален химн на панславянското движение.

Популярността на песента продължава да расте, когато е прието като организационен химн на Съюза на славянското соколство, движение за физическо възпитание, основавано на панславянски идеали, активно в цяла Австро-Унгария. Съюзът на славянското соколство (SSS) е международна организация за физическо възпитание, съществувала между 1908 и 1938 г. Първоначално се оглавява от „Сокол“ („Чешко соколско село“), най-голямото чешко физкултурно дружество.

През 1905 г. издигането на паметник на словенския поет Франс Прешерен в Любляна е отбелязано с голямо събиране на хора, пеещи „Хей, славяни“. По време на Първата световна война песента често е била използвана от славянски войници от противоположните страни на фронтовата линия, за да изрази общи националистически чувства и да предотврати кръвопролития. Много словенски, хърватски и сръбски соколи, служещи в австро-унгарската армия, доброволно се предават на войниците на Сърбия или Русия или често преминават на другата страна. Песента се разпространява с тях през Балканите и в Русия и остава популярна в междувоенния период.

Словашки химн

В Словакия песента „Хей, словаци“ се смята за неофициален етнически химн на словаците през цялата им съвременна история. Тя официално става химн на словашката държава през годините 1939–1945. Въпреки че след Първата световна война, отново след Втората световна война и накрая през 1993 г., песента „Над Татрите се святка“ става официалната словашка част в националния химн на Чехословакия, а след това отново през 1993 г. става химн на Словакия като отделна песен,„Хей, словаци“ все още се смята за „втори“ национален химн от много (обикновено от по-националистично настроени) хора. Противно на общоприетото предположение, не е имало официален държавен химн на военновременната клерофашистка Словашка република (1939–45), въпреки че „Хей, словаци“ е бил използван от управляващата партия.

_{Версия на сърбо-хърватски език на стихотворението, което ще стане национален химн на Югославия.}

Антипатичното наименование "hejslovák" (хейсловак) също произлиза от името на химна. Хейсловак (слов. hejslovák (женски род: хейсловачка – hejslovenka)) е термин на словашки за човек, който външно подчертава твърде много словашкия си произход, обикновено само с думи без действия.

Глаголът hejslováčiť произлиза от този израз, който назовава подобно поведение. Изразът произлиза от заглавието на песента „Хей, словаци“ която по времето когато служи като химн на военновременната Словашка република, става символична песен на националистическата Хлинкова гвардия (паравоенна организация на Словашката народна партия на Хлинка, известна и като Партията на Хлинка (клерико-фашистка политическа партия със силна католическа фундаменталистка и авторитарна идеология, наремена в чест на Андлей Хлинка – словашки католически свещеник и политик), създадена през 1938 г. и легализирана през октомври 1938 г.)

Югославия

Първата поява на "Хей, славяни" в Югославия е по време на илирийското движение. Драгутин Раковац превежда песента, като я нарича „Хей, илирийци“ (на хърватски: „Hej, Iliri“). До Втората световна война преводът не претърпява много промени, освен че илирите стават славяни.

През 1941 г. Втората световна война обхваща Кралство Югославия. Силите на Оста нахлуват в началото на април и югославската кралска армия се разпада и капитулира само за две седмици и половина. Тъй като старият югославски химн включва препратки към краля и кралството, антироялистката партизанска съпротива, водена от Йосип Броз Тито и неговата комунистическа партия, решава да го избегне и вместо това избира „Хей, славяни“. Песента бива изпята както на първата, така и на втората сесия на Антифашистския съвет за национално освобождения на Югославия (AVNOJ), законодателния орган на съпротивата, и постепенно се превръща фактически в национален химн на Демократична федеративна Югославия (нова Югославия).

Старият държавен химн е официално изоставен след освобождението през 1945 г., но не е официално приет нов национален химн, който да го замени. Имало е няколко опита да се популяризират други, по-специално югославски песни като национален химн, но никоя не получава голяма обществена подкрепа и „Хей, славяни“ продължава да се използва неофициално. Търсенето на по-добър кандидат продължава до 1988 г., докато през 1977 г. законът назовава националния химн само „Хей, славяни“ като временен държавен химн до приемането на нов, което така и не се случва.

„Хей, славяни“ под своето сърбо-хърватско заглавие „Hej, Slaveni“ следователно е бил националният химн на Югославия за общо 48 години, от 1943 до 1992 г. С официалното приемане (откриване) на поправка IX към Конституцията на Социалистическа федеративна република Югославия, песента „Хей, славяни“ получава конституционна санкция като национален химн на 25 ноември 1988 г. След 43 години продължителна употреба като де факто национален химн, делегатите просто приведеждат закона в съответствие с обичаите.

Сърбия и Черна гора

След разпадането на Югославия през 1991 и 1992 г., когато само Сърбия и Черна гора остават във федерацията, „Хей, славяни“ продължава да се използва като национален химн на Съюзна република Югославия (СРЮ). Слободан Милошевич искаше да приеме „Хей, славяни“ като сръбски химн, но Главният съвет на Социалистическата партия на Сърбия го отхвърля, смятайки, че е неуместно повторното му използване, след като го е възложил на Югославия, поради което определя на Сърбия песента „Марш на Дрину“ („Марш на Дрина”) вместо това. СРЮ бива преименувана на Държавен съюз на Сърбия и Черна гора през 2003 г. и се е очаквало да приеме нов национален химн, но тъй като не е постигнато постигнато споразумение за държавните символи, „Хей, славяни“ остава националният химн на държавата. Много сърби не са харесвали песента през този период и са я освирквали винаги, когато се е изпълнявала, като например на спортни събития и футболни мачове.

Бива предложен хибрид на черногорската народна песен (сега национален химн) „Oj, svijetla majska zoro“(„О, светла майска зора“) с бившия (сега настоящ) сръбски национален химн „Bože Pravde“ в редуващи се стихове (подобно на Чехословакия, чийто химн се състои от чешкия част „Къде е моят дом“ и словашката част „Над Татрите се святка“). Този опит обаче бива прекратен след възражения от страна на Народната партия на Черна гора и Социалистическата народна партия на Черна гора. Предложени бяха и бившият национален химн на Черна гора и патриотична песен „Онамо, 'намо! “(„Там, там“), но и това отпада и „Хей, славяни“ остава националният химн. Тъй като Черна гора и Сърбия разтрогват съюза си и се разделят, за да станат суверенни държави през 2006 г., този въпрос е спорен, тъй като „Хей, славяни“ вече не се използва като официален национален химн от нито една суверенна държава. В известен смисъл „Хей, славяни“ в крайна сметка надживява страните, които я използват, тъй като последният случай, когато този химн бива официално пуснат като част от събитие, е на Световното първенство по футбол през 2006 г., където Сърбия и националният футболен отбор на Черна гора участва, въпреки че страната, за която играе, вече не е съществувала (след като се разпада няколко дни преди началото на турнира).

Дори след края на федерацията "Хей, славяни" понякога все още се е пускал погрешно от организаторите на спортни събития, които включват сръбски отбори като гост. Забележителни изпълнения, някои от които са били умишлени, включват полуфиналния футболен мач на UEFA U-19 Championship през 2013 г. между Сърбия и Португалия, както и мача на Olympiacos–Partizan ULEB Champions League през 2010 г. През 2015 г. френските организатори на сезон 2015 Европейска купа за туристически автомобили пускат погрешка „Хей, славяни“, когато сръбският състезател Душан Боркович спечели 1-во място на пистата Пол Рикар.

В популярната култура

Югославската рок-група „Бело дугме“ записва версия на песента за своя едноименен албум от 1984 г. Югославската и словенска група Лайбах записва електронна версия на песента, с текст на английски и словенски, за своя албум от 2006 г. „Volk“. Песента е включена и в словенския филм от 2002 г. „Headnoise“.

Първоначален текст на песента

Хей, словаци, нашият
словашки език е още жив,
Докато нашето вярно сърце
бие за нашата нация.

Жив е, живее словашкият дух,
ще живее вечно,
Гръм и ад,
напразна е вашата ярост срещу нас!

Езикът е дар, поверен ни от Бог,
нашият Бог гръмовержец,
така че не трябва да ни го отнема
никой на този света;

И колкото хора,
толкова дяволи да има по света;
Бог е с нас: който е против нас,
Пара ще го помете.

И нека над нас се вдигне страшна буря,
Скала да се пука, дъб да се троши
и земята да се тресе;

Ние все още стоим здрави,
като стени на замък.
Черната земя ще погълне този,
който отстъпи коварно!