Шахматните фигури са изделия, предназначени да бъдат поставени на дъска, разделена на 64 квадрата, редуващи се бели и черни (може да има и други цветове), и да играят битка между двама равни по сила армии, разположени на нея.

Всяка армия има 16 фигури (шах), едната черни, другата бели. В играта шахмат (шах) има шест различни (типове или имена) фигури - цар, дама (царица), топ (тур), офицер, кон и пешка. Играта на шах включва двама играчи: единият контролира белите фигури, другият контролира черните. В началото на играта всеки играч има 16 фигури: един цар, една дама, два топа, два офицера, два коня и осем пешки. В различните страни фигурите могат да имат други имена, например в Русия са следните: дама (ферз), офицер (слон), топ (пушка, кула).

Обикновено цветовете на двата набора от фигури са в комбинация – бяло и черно, кафяво и кремаво, черно и червено, зелено и бяло. Въпреки че фактическият цвят на фигурите в комплекта може да варира, по-светлият се приема за „бял“, докато по-тъмният се приема за „черен“.

Фигурите, които се използват за игра, са обикновено триизмерни, като са по-високи отколкото широки. Например, за набора от фигури, направени за дъска с широчина на квадратчето 5 см, царят ще е с височина около 95 мм.

Фигурите са делят на:

Леки фигури - кон и офицер.

Тежки фигури – топ и дама.

Царят, поради специалната си роля в играта, не е нито лека, нито тежка фигура. Той е най-ценната фигура, макар и не най-силната.

Пешката, подобно на царя, не е нито лека, нито тежка фигура.

Има неяснота в терминологията: в тесен смисъл всички шахматни фигури с изключение на пешките се наричат фигури. Обикновено думата „фигура“ в коментар за шахматна партия се използва в този смисъл; например израз като „загуба на фигура“ означава загуба на лека или тежка фигура, но не и пешка. В обикновен разговор думата „фигура“ често означава второстепенна фигура, например „Успях да спечеля дама за фигура“, „жертвам фигура за 2 пешки“.

В Чехия и Словакия освен думата „фигура“ се използва и друга дума – „камък“. Разликата между термините „фигури“ и „камъни“ не е последователна в чешката шахматна литература, понякога пешките са неточно са класифицирани като фигури. Шахматните асоциации на двете страни обикновено използват думата „камък“ в превода на официалните правила на шаха и избягват думата „фигура“ (поради двусмислието на термина).

Шахматните фигури, използвани за игра, обикновено са фигури, които са по-високи, отколкото широки. Например набор от фигури, предназначени за шахматна дъска с 2,25 инча (57 mm) квадратчета, обикновено имат цар с височина около 3,75 инча (95 mm). Шахматните комплекти се предлагат в различни дизайни, като най-известният е „Дизайнът Стаунтън“.

Обикновено (още от времето на древните игри – индийската чатуранга и арабската шатрандж) шахматните фигури представляват изображения на съответните „герои“ на играта, направени по повече или по-малко реалистичен начин. Отдавна са известни шахматни комплекти, в които фигурите са истински мини-скулптури, изобразяващи детайлно и с много детайли пехотни войници (пешки), бойни колесници (топове), кавалерия (коне), бойни слонове (офицери), крал (цар) и съветник или главен везир (дама) в подходящо облекло. Такива набори от фигури са се изработвали, като правило, по поръчка и често от много скъпи материали (например слонова кост). Естествено, те са били (и са) редки и скъпи. При създаването на „масови“, сравнително евтини игрални комплекти, фигурите са били направени значително опростени или „условно символични“ (задачата за постигане на външно сходство с реални обекти не е била поставена за тях - лесното идентифициране на фигурите e било по-важно).

Фигурите от най-старите шахматни комплекти имат абстрактни форми, следвайки мюсюлманските традиционни комплекти на играта шатрандж, предшественик на шаха. Тези части се развиват с времето, тъй като се добавят повече детайли към фигуративен дизайн.

В абстрактните дизайни и царят, и дамата приличат на трон, като дамата е по-малка; епископът е с две малки издатини, представляващи слонски бивни; рицарят представя единична издатина, представляваща глава на кон; топът има V-образен изрез на върха; и пешката обикновено има проста форма.

Забележителни археологически шахматни комплекти включват следното:

Шахматните фигури Сан Генадио, комплект от IX век от два топа, рицар и епископ, в абстрактна форма. Фигурите, направени от еленов рог, са открити в Пенялба де Сантяго, в Асторга (Испания). В древни времена, погрешно с реликви от Сан Генадио (откъдето идва и името), те вероятно са най-старите европейски шахматни фигури.

Шахматните фигури на Карл Велики, комплект от XI век, вероятно произведен в Салерно, Италия. Комплектът, издълбан от слонова кост, първоначално е инвентаризиран с общо 30 части, но днес само 16 са запазени в Сен Дени: 2 крале, 2 кралици, 4 рицари, 4 слона, 3 колесници и пехотинец.

Шахматните фигури на Луис, колекция от 79 различни шахматни фигури от XII век и други фигури за игра – предимно издълбани от слонова кост на морж. Открити са през 1831 г. в Луис (северната част на остров Луис и Харис) във Външните Хебриди (верига от острови) в Шотландия.

Шахматната фигура Клонард, историческа фигура за игра, изобразяваща кралица, седнала на трон, датира от края на XII век. Намерена е в тресавище в село Клонард, графство Мийт, Ирландия, известно време преди 1817 г.

В наши дни разнообразието от налични дизайни на шахматните фигури е широко, от малки козметични промени до силно абстрактни изображения, до тематични дизайни като тези, които подражават на рисунки от творбите на писателя Луис Карол или на модерни трактовки като сериалите „Стар Трек“ или „Семейство Симпсън“. Тематичният дизайн обикновено е предназначен за показване, а не за действителна игра. Някои произведения на изкуството са дизайни на шахматни комплекти, като модернистичния шах от шахматния ентусиаст и дадаист Ман Рей, който е изложен в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

Някои малки магнитни комплекти, предназначени да бъдат компактни и/или за пътуване, имат части, които са по-подобни на тези, използвани в игрите шоги и сиангчи – всяка част е подобен плосък жетон, с отпечатан върху него символ за идентифициране на типа част.

На компютрите шахматните фигури често са 2D символи върху 2D дъска, въпреки че някои програми имат 3D графични машини с по-традиционен дизайн на шахматни фигури.

Компютърният стандарт за кодиране на текст Unicode съдържа символи за шахматни фигури както в бяло, така и в черно.

Най-скъпият комплект за шах е Jewel Royale, произведен през 2005 г. от британската компания за бижута, изработен от масивно злато и платина с близо 1000 рубини, диаманти и сапфири, оценени на 9,8 милиона долара.

Поради опростените фигури и езиковите бариери, имената на фигурите варират в различните страни. Така съвременните английски имена „кралица“ (дама) и „епископ“ (офицер) са забелязани едва през XVI век. Следователно до средата на XIX век появата на шахматните фигури е доста произволна. През предишните векове се появяват няколко от най-често срещаните стилове във всяка страна. Така стилът "ечемичен зърно" става широко разпространен в Англия. Дъската е била от орех, махагон, венге. Фигури от скъпо дърво, слонова кост или слонова кост. Характеризира се с големи фигури. Поставките на фигурите са облицовани с естествена кожа и имат метални тежести, които правят фигурите по-стабилни. Шахматната дъска, изработена от светъл или по-тъмен дъб, лежи на четири крака. Изработена е от естествен фурнир от различни видове дървесина. Вътрешността на шахматната дъска съдържа декоративна дървена решетка върху красив плат, в която ефектно са разположени шахматните фигури. Формата на главните фигури – царят и дамата – наподобява на царевични кочани. Стилът "калверт" също е често срещан в Англия. Английските стилове се характеризират с фина стругова работа и ажурна резба. В Германия е бил популярен старият стил „селен“, който напомня на зърно ечемик, но с по-тънки фигури и повече напречни сечения. За първи път „лунният шах“ („селен“) е изобразен в илюстрациите на Джейкъб ван дер Хайден към книгата на Густав Селен „Шах, или кралската игра“ през 1616 г. Тези фигури се характеризират с характерната за готическия стил вертикалност, ажурните шарки и комбинацията от реалност и илюзия, възприета от барока. Съвременниците отбелязват сходството на такива фигури с формата на скелет:

„Горната част на фигурите е увенчана със символичен скелет, в образа на който всемогъщата смърт се смее на играта на шах.“

Картината на френския художник Реми-Фурси Дескарсен (1747-1793) „Портрет на доктор дьо С., играещ шах със смъртта“ изобразява точно тази версия на шахматни фигури, която като цяло не е много популярна във Франция.

Във Франция и Русия са предпочитали шахматни комплекти в стил "режанс". Името на този стил е дадено в чест на Кафе де ла Режанс във Франция.

Ако в Европа шахматните фигури претърпяват стандартизация и значителна стилизация през XIX век, то в Азия през XIX век те запазват оригиналния си вид и голямо разнообразие от форми. Френският художник Пиер-Луи Делавал, с изненада и възхищение, скицира през 1821 г. в своята картина „Канг Гао, китаец от Кайен“ подобен набор от фигури, донесени от китаеца Кан Гао сред личните му вещи в Париж; Този комплект възпроизвежда в детайли външния вид на воините от древната индийска армия.

Изображенията на фигурите, взети на шахматните диаграми, са от по-ранен произход - всички те, с изключение на дамата и царя, са известни от началото на XIX век (дамата и царя са глави с различни корони).

В средата на XIX век, когато започват да се провеждат международни шахматни турнири, става необходимо да се стандартизира дизайнът на шахматните фигури.

Дизайн на Стаунтън

Специално за турнира в Лондон от 1851 г. е разработен нов стил на шахматни фигури - така нареченият шах "Стаунтън" (Stauntfn chess set), именуван на Хауърд Стаунтън, английски шахматист от XIX век, и проектиран от художника Натаниел Кук.

Кук прави прости осесиметрични (с изключение на коня), но прилично изглеждащи фигури. Осесиметричността на повечето фигури прави възможно производството им на струг. Една от характерните черти са гривите на конете, моделирани по един от конете от фриза на Партенона, който художникът е видял в Британския музей. Появата на фигурите се основава на британските традиции: например шапката на епископа (офицера) е приличала на раздвоената митра на католически свещеник. Организаторът на турнира и клиент на новия дизайн на фигурите, Хауърд Стаунтън, позволява неговото факсимиле да бъде поставено върху шахматните кутии с комплектите, в резултат на което дизайнът получи неговото име. Шахматният комплект Стаунтън е патентован на 1 март 1849 г. Ексклузивният производител първоначално е компанията "John Jacquet and Son" (известна също като „John Jaques of London“ и „Jaques and Son of London“), но когато времето на патента изтича, фигурите започват да се произвеждат навсякъде, в резултат на което комплектът Стаунтън става де факто стандарт, а турнирните комплекти продължават да се произвеждат и до днес.

Дървените бели шахматни фигури обикновено се изработват от светло дърво, чемшир или понякога клен. Черните дървени парчета са изработени от тъмно дърво като палисандрово дърво, абанос, червено сандалово дърво, африканско падук дърво (африкански падук, който е подобен на червеното сандалово дърво и се продава като палисандрово дърво (Bud Rosewood или Blood Red Rosewood)) или орех. Понякога се изработват от чемшир и се байцват или боядисват в черно, кафяво или червено. Конете в дървените комплекти обикновено са ръчно издълбани, което представлява половината от цената на комплекта. Пластмасовите бели части са направени от бяла или почти бяла пластмаса, а пластмасовите черни части са направени от черна или червена пластмаса. Понякога се използват други материали, като кост, слонова кост или композитен материал.

Комплектите от абанос и чемшир са били утежнени с олово, за да осигурят допълнителна стабилност, а долната страна на всяка фигура е била покрита с филц, позволявайки на парчетата да се плъзгат лесно по дъската. Някои комплекти от слонова кост са направени от африканска слонова кост. Кралските размери варират от 3½ до 4½ инча и комплектите обикновено идват в кутия от папие-маше, като всеки от тях носи факсимиле на подписа на Стаунтън под капака.

Фигурите на комплекта Стаунтън като цяло наподобяват колони с широка формована основа. Конете се отличават с изваяна глава и шия на кон. Царете, най-високите фигури, завършват колоната със стилизирана корона, покрита с кръстосана патица. Дамите са малко по-малки от царете и имат корона, покрита с малка топка, наричана монд (от френската дума „monde“ (свят); кълбо, разположено близо до върха на корона). Топовете имат стилизирани назъбени бойници, а офицерите - митра в западен стил. Пешките са най-малките и се покриват от обикновена топка. Фигурите, представляващи човешки герои (крал, дама, епископ и пешка), имат плосък диск, разделящ тялото от дизайна на главата, който е известен като яка.

Модифициран шахматен комплект Стаунтън, описан в Правилата на шахмата на FIDE, се използва за незрящи и хора с увредено зрение. В такъв комплект черните фигури се различават от белите чрез малка точка/шип на върха на фигурите, а тъмните квадрати са повдигнати над светлите квадрати, за да позволи на потребителя да усети дъската и фигурите, за да разбере позицията. Освен това всеки квадрат има дупка, в която се поставят колчета в долната част на всяка фигура, което позволява на потребителя да усети позицията на фигурите, без да ги мести или събаря.

_{Шахматен комплект Селенус}

Шахматен комплект Селенус

Щахматният комплект (Selenus) е стил на шахматен комплект, използван преди стандартизацията на шахматните фигури, която се случи след пускането на шахматния комплект Стоунтън през 1849 г. от „John Jaques of London“. Комплектите Селенус са типични за Германия и Северна Европа и са именувани на Густав Селен, псевдонимът на Август Млади, херцог на Брунсуик-Люнебург, автор на „Шахът или Играта на краля“ (на немски: Das Schachododer Königsspiel), важно ръководство по шах, публикувано през XVII век. Стандартът е включвал деликатни струговани основи и валове и нива с кръгове, наподобяващи корони. Фигурите се различават по височини, брой нива и понякога по символи.

Тези шахматни фигури се наричат още градински шахматни комплекти, тъй като темата им често се състояла от "официални цветни градини" - царете и дамите са били фонтани; офицерите и пешките са били цветя; рицарите са били елегантни коне; и топовете са се превърнали в граждански кули вместо бойници. В Англия те често са били наричани Tulip Chess Sets.

_{Чешки клубен комплект}

Чешки клубен комплект

Чешкият клубен комплект – това са класически шахматни фигури, популярни особено в Чехия. Фигурите са проектирани от чешкия скулптор и страстен шахматист Бохуслав Шнирх (1845–1901), един от хората, участвали в украсата на Народния театър в Прага. Шнирх също работи върху Националния музей, Рудолфинум и Пражкия пазар в Холешовице и е автор на паметника на Иржи от Подебради в град Подебради. Въпреки това, чешкият клубен комплект е бил в някои отношения неговото най-трайно и най-използвано дело, тъй като чешките шахматисти играят своите партии с този дизайн от 80-те години на XIX век до днес, а от създаването на Чехословакия през 1918 г., с фигерите от чешкия клубен комплект играят и словашкит шахматисти. Може да се каже, че тези фигури имат доста ексклузивен статут в Чехия, в много по-малка степен са разпространени фигурите с дизайн „Стаунтън“, които са може би най-разпространените в света. На практика в Чешката република не се срещат фигури с други дизайн, използвани на шахматна дъска с класически размер (с изключение на пътни/магнитни и други дъски).

Освен с украсата на Народния театър, Шнирх става известен с цяла поредица от паметници на велики чешки личности. Той обаче регистрира един "провал" на може би най-известната чешка скулптура. Неговият проект за паметника на княз Вацлав на Вацлавския площ е бил доста предпочитан от публиката, но журито избира конкурентна статуя на Йозеф Вацлав Мислбек.

Чешката шахматна асоциация е основана под името Чешка шахматна асоциация на 2 февруари 1884 г. Бохуслав Шнирх е избран за първи председател на шахматната асоциация. Около 1885 г. той създава комплект от шахматни фигури за чешки играчи, който биват наречени „чешка клубна къща“ (чеш. česká klubovka). Тези фигури стават много популярни сред шахматистите и дори най-престижните турнири, провеждани на чешка територия се играят с тях. Например, руският гросмайстор Александър Алехин, който тогава е актуален световен шампион, играе с тях през 1936 г. на турнир в град Пардубице, Чехословакия. Използвани са и за зоновите турнири на Световното първенство на ФИДЕ. В турнирния шахмат чешкият клубен комплект е по същество единственият дизайн на фигурите, който се използва заедно с фигурите от „Дизайна на Стаунтън“.

Чешките клубни комплекти постепенно стават много популярни и с тях се играят най-престижните турнири в Чехословакия.

Първият комплект, с цели дървени коне, е направен в Чехия, преди да е част от Източния блок, а вторият, с пластмасови глави на конете, през 80-те години на миналия век. Съществуват и пълни пластмасови комплекти.

Дървените фигури от чешкия клубен комплект са в черно-бял комплект. Царят, дамата и конят са съставени от две различно оцветени части.

Тези шахматни фигури са предназначени за шахматни дъски с размер на квадрата 5 или 6 cм. Височината на фигурата на царя е около 10 см. Цвят на черните фигури – черен. Цвят на белите фигури – светло дърво. Използва се и ръчна работа при изработката им. Основната разлика в сравнение с фигурите на Стаунтън е тънкостта на чешките фигури.

_{Шахматни фигури от комплекта Дубровник 1950, произведени през 2015 г.}

Шахматен комплект Дубровник

Шахматният комплект Дубровник е стил на шахматни фигури, повлиян от шахматния комплект Стаунтън и използван за игра на шах. Смята се, че тези шахматни фигури имат значително историческо значение и се считат за вечна класика на дизайна. През десетилетията са проектирани няколко варианта на шахматните фигури на Дубровник.

Деветата шахматна олимпиада е организирана от ФИДЕ и правителството на Югославия, подкрепени от Йосип Броз Тито. Олимпиадата се провежда в Дубровник, СР Хърватия, Югославия (сега в Хърватия) между 20 август и 11 септември 1950 г. Шахът е значителна част от културата в Дубровник, документиран е за първи път през 1422 г. На тази Олимпиада се състезават 84 шахматисти, представляващи 16 нации, които изиграват общо 480 партии. Отборът на Югославия печели златния медал, Аржентина - сребро и Западна Германия - бронз.

През 1949 г. ръководството на олимпиадата изисква нов стил шах. Художникът и скулпторът П. Почек е нает да проектира олимпийските шахматни фигури. Фигурите са изработени от компанията Субозан в град Суботица, Югославия.

Шахматният комплект Дубровник от 1950 г. е проектиран без религиозни символи. Фигурите са предназначени за игра с широки основи, изискващи минимум 55 мм (2,2 инча) квадратчета на шахматната дъска. Имали са зелени филцови плъзгачи и не са били претеглени. Шахматната кутия е била сплъстена с метална значка от вътрешната страна на кутията с надпис "IX. šah olimpijada Dubrovnik, Jugoslavija." Кутията е била необичайно голяма, включваща 60 мм (2,4 инча) квадратчета. Направени са приблизително 50 шахматни комплекта, като е било доста трудно или направо невъзможно да бъдат намерени или закупени първоначалните комплекти.

В радио интервю американецът Боби Фишер, 11-ият световен шампион по шахмат (1972 – 1975), заявява, че шахматния комплект Дубровник е най-добрият, с когото е играл, а и освен това, не притежава такъв. Колекционер на шахматни комплекти предоставя такъв комплект след като Фишер го поисква за реванша Фишер – Спаски през 1992 г., проведен в югославския град Свети Стефан.

Дизайнът на Дубровник повлиява на създаването на няколко варианта на шахматни комплекти с различни имена, включително, но не само, Загреб и Югославия. Тези варианти често имат противоположни цветни финили на поповете и дамите, докато първоначалният комплект Дубровник е имал противоположни цветни финили за офицерите. В допълнение, шахматните комплекти използват различни спецификации от Дубровник.

През 60-те години на миналия век е създадена и произведена преработена версия от Андрия Маурович, известен хърватски карикатурист, писател и шахматист, в работилницата на майстора Якопович в Загреб. Боби Фишер често е заснет и фотографиран със собствения си шахматен комплект Дубровник от 1970 г., който по-късно е откраднат. Най-очевидните промени в дизайна могат да се наблюдават при конете с опростена резба, а дамите са имали само пет разфасовки в короната, за разлика от оригиналните единадесет.

Първоначалните шахматни фигури на Дубровник от 1950 г. не са имали някои детайли като кръст на върха на царя и митра на офицерите; те са били целенасочено изработени за издръжливост на турнири, включващи по-широки и по-здрави основи. Шахматният комплект на Дубровник претърпява повторен дизайн за 19-ата шахматна олимпиада, проведена в Зиген, Западна Германия, през 1970 г. Този турнир придобива известност със сблъсъка между Борис Спаски и Боби Фишер, поставяйки основите за мача на Фишер за Световното първенство през 1972 г. срещу Спаски. Интерпретацията на шахматните фигури от Дубровник от 1970 г. усъвършенства дизайна на фигурата на коня и опростява цялостния външен вид, което води до по-елегантна естетика.

Поради продължаващата популярност на шахматните комплекти от Дубровник от 1950 г., пластмасовите реплики на шахматните комплекти са най-популярни в Източна Европа, въпреки че са с ниско качество.

От 2014 г. американската компания „House of Staunton“ предлага дървена реплика на един от шахматните комплекти от Дубровник от 1970 г., които са били налични по това време.

_{Шахматен комплект Маконде}

Шахматен комплект Маконде

Шахматнитe комплекти Маконде (Makonde) са направени от народа, наречен маконде, населяващ югозападна Танзания и Мозамбик, издълбани в отличителен стил. Тези комплекти първоначално са били направени за износ в Европа, но моделът на фигурите следва традиционния дизайн на Maконде, а не който и да е установен шахматен модел. Този продукт става популярен през 60-те години на миналия век.

Международен стандарт

Международната федерация по шах (FIDE) има свой стандарт за физическия дизайн на шахматните фигури, които могат да се използват за състезанията, които организира. Те трябва да бъдат изработени от дърво, пластмаса или да имитират тези материали. Предполага се, че "черните" фигури са кафяви, черни или тъмен нюанс на тези цветове. "Белите" фигури трябва да са бели, кремави или други светли цветове. За това могат да се използват и естествени дървесни цветове. FIDE препоръчва използването на фигури от типа Стаунтън за своите състезания. Фигурите трябва да бъдат лесно различими, особено царят и дамата трябва да имат ясно различима горна част, а главата на офицера да се различава от пешката с резба или различен цвят. Чешкият клубен комплект отговаря на това изискване. Теглото на фигурите е подчинено на удобното изпълнение на ударите и стабилността. Естетическата гледна точка също играе роля, фигурите трябва да имат приятно впечатление и да не притесняват играча с прекомерен блясък.

Препоръчителна височина на фигурата: цар – 9,5 см, дама – 8,5 см, топ – 7 см, кон – 6 см, топ – 5,5 см и пешка 5 см. Диаметърът на основата трябва да бъде 40-50% от височината на фигурата. Размерите могат да варират до 10%, но трябва да се спазва редът на размерите. Квадратът на шахматната дъска трябва да е два пъти по-широк от диаметъра на основата на пешката, т.е. 5-6 см.

Този стандарт се прилага за състезания на ФИДЕ. В други състезания (които например не са включени в ЕЛО – рейтинговата система на ФИДЕ) организаторите имат свобода, дори и да са от федерация, която е членка на FIDE. Освен това Федерацията насърчава производството на арт комплекти независимо от практичността.