News

Преди да бъде унищожено, Лежаки, част от окупираната по-късно Чехословакия, се е състояло от осем къщи, групирани на десния бряг на река Лежак, принадлежащи към градчето Хабровч, тогава част от село Лоука (днес част от село Върбатув Костелец), и прилежащата мелница Швандув млин, намираща се на левия бряг, принадлежаща на село Дахов, намиращо се на 1 км от село Mиржетице.

От 1941 г. парашутни групи биват разположени в протектората на Бохемия и Моравия (възникнал през 1939 г. на територията на чешката част на Чехословакия, окупирана от Хитлеристка Германия и впоследствие откъсната от словашката й част, където през същата година е основана Първата Словашка република) за да осъществят контакт със Съпротивата, да подобрят връзките си с правителството в изгнание във Великобритания и да водят диверсионни действия срещу германските окупатори. На 27 май 1942 г. чешки парашутисти, изпълняващи специална въздушна операция, подготвена от втория (разузнавателен) отдел на Министерството на националната отбрана на чехословашкото правителство в изгнание в Лондон, наречена Операция СИЛВЪР A, извършват заедно с парашутистите, работещи по мисията Операция Антропоид, атака срещу заместник-имперския протектор Райнхард Хайдрих, който, ранен тежко, умира на 4 юни, като смъртта му е причинена от общ сепсис. Това довежда до масови репресии срещу чешкото население.

На 10 юни село Лидице, окръг Кладно, е опожарено, мъжете са избити, жените са пратени в концлагер, въпреки че жителите му нямат нищо общо с офанзивата, довела до гибелта на Хайдрих. Парашутистът Карел Чурда, отделен от останалите, докладва на пражкото Гестапо на 16 юни и също свидетелства за съществуването на съпротивителната мрежа в района на град Пардубице.

На 20 юни първият член на тази мрежа, администраторът на кариерата Хлубока, намираща се в непосредствена близост до Лежаки, и мелничарят Индржих Шванда биват арестувани. Те са разпитвани и измъчвани.

14 дни след унищожаването на Лидице в резултат на Хайдрихиадата, Лежаки е опожарено и жителите му са убити от нацистите като отмъщение за укриването на радиостанцията Либуше на парашутната група СИЛВЪР A, която сътрудничи при въоръженото нападение срещу Хайдрих. След като Гестапо открива радиостанцията в Лежаки, свързано с операцията, рано следобед на 24 юни 150 души от Пардубицката рота на 20-ти резервен полицейски полк „Бьохмен“ под ръководството на Гестапо обграждат Лежаки; 30 чешки жандарми от градовете Хрудим и Наход са повикани на външния кордон. Герхард Клагес, командирът на Гестапо в Пардубице, призовава есесовците да бъдат безмилостни. Германците събират жителите на Лежаки от района, където са отседнали (за учениците от селището те отиват в училището в близкия град Скутеч и в училището в село Вчелаков) и ги отвеждат във вилата Замечек в град Пардубице, където е бил базиран и полицейският полк, който е извършвал екзекуции по време на т.нар. Хайдрихиада (сборно наименование за периода на тежки репресии, извършени от германските нацистки окупатори по време на Втората световна война на територията на Протектората Бохемия и Моравия във връзка с въоръженото нападение срещу Райнхард Хайдрих). Впоследствие те ограбват къщите и ги подпалват около пет часа; всички 33-ма жители на възраст над 15 години са разстреляни вилата след 9 часа вечерта. Пощадени са само 13 деца. На 25, респ. на 26 юни е публикуван доклад за унищожаването на Лежаки.

_{Паметници, т.нар. гробни къщи, построени на местата на къщите от селището Лежаки.}

По-големите деца от Лежаки биват транспортирани от Пардубице до приют за деца в Прага вечерта и в началото на юли в събирателен лагер в полския град Лодз, където са разпределени. Заради „арийската“ им външност, две от децата са избрани да бъдат германизирани, а останалите единадесет са предадени на Гестапо на 25 юли, което очевидно ги убива в газова камера в лагера за унищожение, намиращ се в полското село Хелмно над Нерем.

В средата на декември 1943 г. руините на Лежаки са изнесени от 65 мъже от нацистките работни лагери.

На 1 септември 1942 г. Клагес е повишен в хауптщурмфюрер за организирането на клането. Убит е по време на бойни действия в Унгария на 15 октомври 1944 г. Бива повишен посмъртно в щурмбанфюрер на 9 ноември 1944 г.

На 19 май 1945 г., след края на войната предателят Чурда е заловен, арестуван, а по-късно осъден на смърт и обесен в пражкия затвор Панкрак на 29 април 1947 г.

След войната Лежаки не е възстановено, но на мястото му е издигнат паметник, който се състои от маркирани етажни планове на първоначалния вид на сградите и място за почит. От 1 юни 2008 г. мемориалът се управлява от Паметник Лидице, организация, субсидирана от чешката държава. През 2009 г. е открита постоянната експозиция Лежаки – селище, останало безмълвно, а там е маркирана образователна пътека на открито. Районът на бившето селище Лежаки е национален паметник на културата.

През 2018 г. чешката държава решава да изкупи от частни собственици земята, върху която се намира алеята към музея и бившите кариери, където жителите на Лежаки са чакали да бъдат екзекутирани. Цената, която е платена, възлиза на 5,5 милиона крони. Това улеснява грижите по целия паметник.

_{Кръст, наречен Короната от тръни, на хълма над бившето селище Лежаки.}

А какво се случва с двете оцелели деца от Лежаки?

Оцелелите деца от Лежаки са сестрите Ярмила и Мàрие Щуликови. Ярмила попада в семейството на германския земеделски инженер Рудолф Паетл в Полша. След войната семейство Паетл съобщава, че се грижи за понемчено дете. Марие е настанена в семейството на германски служител в град Познан.

Ярмила Шуликова, Долежалова по мъж (родена на 13 ноември 1939 г.) , е по-голямата от двете сестри, които единствени оцеляват след изтребването на населението на Лежаки. Тя и Ма́рие Щуликова,Йержабкова по мъж (родена на 3 юли или 15 април 1941 г. ), са дъщери на Йозеф Щулик и съпругата му Ма́рие, с моминска фамилия Пеликанова. Семейството им се присъединява към съпротивата срещу нацистите и помага на парашутутистите от групата СИЛВЪР A. Името на баща им се появява в списъка на членовете на основната група за съпротива, която се събира в мелницата на Шванда.

При създаването на тази група нейни членове са Ченек Буреш, превозвач на автомобили от Лежаки, четническият полицай Карел Кнец и Ярослав Котаб (бивш главен полицай от Върбатов Костелка, който е преместен в четническата станция (полицейски издирвателен пункт) в Хрудим). Те събират оръжие, помагат на семействата на арестуваните, разпространяваха нелегални издания. Към тях се присъединяват и каменоделецът Йозеф Щулик и неговият зет, мелничарят Индржих Шванда.

От началото на 1942 г. бойците от съпротивата от групата „Ченда“ започват да подкрепят парашутистите, изпратени от Лондон - Силвър А. Тричленната група, състояща се от първи лейтенант Алфред Бартош, ротмистър Йозеф Валчик и радистът Иржи Потучек, действащ главно в Пардубице. Потучек използва радиостанцията Либуше, за да изпраща съобщения до Лондон. Бойците от съпротивата скриват предавателя в двойния таван на машинното отделение на кариерата Хлубока. Заради страх от разкриване те често сменяли скривалищата си, поради което и радиостанцията попада в ръцете на Гестапо.

Йозеф Щулик е застрелян заедно с други лагеристи във вилата Замечек в Пардубице. Когато Гестапо решава да го арестува, той бяга и се скрива зад гробището във Вчелаков през нощта. Нацистите изпращат съпругата му при него със съобщение да се яви в жандармерийската станция във Върбатов Костелец до 12 часа. Ако не го направи, цялото село Вчелаков ще бъде изгорено. Йозеф се явява - не е искал да отговаря за живота на толкова много хора. След разпити от Гестапо Шванда също е застрелян – на 2 юли 1942 г. в Пардубице. На същия ден загива и Потучек – бягайки от преследващите го гестаповци, търсейки отказан му подслон, той заспива уморен в полето между селата Родице и Търни над Рабем, където е застрелян в съня си от чешки жандарм. Малко по-рано, на 18 юни, Йозеф Валчик загива в бой с немски части в църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Прага.

На 21 юни 1942 г. Бартош, вече разкрит от Гестапо, попада в капан и се опитва да се самоубие, докато бяга; умира от нараняванията си през нощта на следващия ден.

След разкриването на радиостанцията две и половина годишната Ярмила е отведена от обкръженото Лежаки заедно с другите деца от Лежак в Пардубице, Прага и Лодз в Полша, а оттам продължава само с по-малката си сестра Марие в домовете за деца в село Бруцкау (полско име: Бруцков) и село Пушкау (полско име: Пастухов). След края на Втората световна война и двете момичета са намерени при германските си осиновители и се завръщат в родината си през 1946 г.

_{Ярмила Долежалова-Щуликова на панаира на книгата в чешкия град Хавличкув Брод, 2018 г.}

Травмата от войната подтиква Ярмила да търси семейните си корени. След политическите промени в Чехословакия в края на 80-те години на миналия век и след като биват предоставени много документи, тя успява да научи редица нови факти относно техните предци, които са били екзекутирани или починали в нацистките концентрационни лагери.

На 27 октомври 1951 г. Долежалова става член на Чехословашкия съюз на борците за свобода, но след 65 години, в знак на протест срещу изключването на други трима членове на тази организация и срещу закриването на клонове в град Ичин и село Лидице, тя решава да се оттегли от него заедно с дъщеря си през 2016 г. Дъщерята на Ярмила Долежалова – също Ярмила Долежалова - е съавтор на публикации за Лежаки. Тя е основател и собственик на издателство RONADO.

След унищожаването на Лежаки, Марие Щуликова е взета (през 1943 г.) от семейството на Курт и Херта Алшер, които са бездетни. Въпреки това, те постепенно се преместват на други места. В новото семейство тя е наречена Розмари. Марие на петнадесет месеца, когато се озовава в семейство Алшер. „Казаха, че много ме харесват. Те живееха в Познан и се канеха да заминат за Англия. Явно за да заличат следите от произхода ми. Те обаче не успяват и накрая Херта Алшер се кандидатира в Берлин - след обаждания по радиото и в пресата. Беше август 1946 г. и можех да се прибера с влак“, спомня си драматични моменти от детството си Марие. След като се завръща в Чехословакия тя завинаги губи контакт със семейство Алшер.

При пристигането си в родната си страна двете деца са можели да говорят само немски. Чехословашката държава построява къщи за двете сестри Щуликови в град Вчелаков, разположен недалеч от мястото, където е било разположено Лежаки, чрез Обществото за възстановяване на Лидице, а мината Лежаки в град Мостец поема патронажа и над двете сестри, чиито работници изпращат на момичетата велосипед или им позволяват да останат в съоръжението за отдих на компанията. И двете сестри учат в педагогическото училище в град Литомишъл.

След Втората световна война Марие се омъжва за Карел Йержабек, който загива при пътен инцидент през 70-те години. Ражда двама двама сина. За разлика от Ярмила, която се след това се среща няколко пъти с приемните си родители, тяникога повече не се вижда със своите германски осиновители.

През 2015 г., в памет на Йозеф Щулик Мемориалът на Лидице решава да организира годишно крос-кънтри бягане за младежи под името „Мемориал на Йозеф Щулик“. Целта му е да събуди интереса на най-младото поколение към историята на паметниците, свързани с нацистките репресии на територията на Чехия и Словакия. Този крос за ученици от началните и следните училища се провежда вече осма година.

Марие Щуликова-Йержабкова умира през 2018 г. В нейна памет ябълково дърво, носещо името на починалата, е тържествено засадено в Лежаки на 12 октомври 2018 г. в присъствието на нейния син, както и на Мартина Леманова, тогавашен директор на Мемориала в Лидице, и историка Едуард Щелик.

.......

Разказват, че едно време, преди трагичните събития в Лежаки, циганка посетила мелницата на Шванда и поискала да пренощува там. А тогава в мелницата, освен семейство Шванда, е живял и Йозеф Щулик със семейството си. Било й е отказано и след това тя проклела цялата му фамилия за сто години напред. Осемдесет и една от тях вече са изминали...