News

Основан през XII век, преустройван в различните епохи, национализиран по времето на социалистическа Чехословакия, този архитектурен шедьовър, разположен върху гористо възвишение, е запазил непокътната вече девет столетия своята романтична същност. Приказната атмосфера, която средновековната крепост, градена върху скала с естествена пещера, създава със своите каменни стени, високи островърхи кули, защитен ров с вода и притихнала градина, скътана под дебелите сенки на старите дървета, сред които и една 700-годишна липа, сякаш пренася посетителите далеч назад във времето и размива границите между реалност и фантазия. Неслучайно на територията на средновековната крепост се провежда международен фестивал на призраците и духовете, заснети са не един и два филми-приказки, организира се популярния през вековете лов със соколи.

Най-интересната история, свързана със замъка Бойнице, e любовната история на неговият собственик унгарският граф Ян Палфи, който се влюбва във френска девойка, дъщеря на аристократ и й прави предложение за брак. Французойката се съгласява, но няма намерение да обитава Бойнице, тъи като не прилича на бащиния й дом. Тогава благородникът започва да го реконструира в неоготически стил, за да наподобява на френски замък, но тя така и не заживява там, тъй като по време на дългогодишния ремонт, завършил през 1910 година, се омъжва за друг. Палфи така и не дочаква реконструирането на Бойнице, умира две години преди това, но неговото желание да бъде осигурен общонароден достъп до замъкасе осъществява 42 години по-късно, когато чехословашкото правителство го отнема от последния му собственик – чехът Ян Антонин Бата - наследник на обувния концерн Бата, за да го одържави. Но духът на графа, от чийто саркофаг се процежда странна течност, сякаш витае наоколо и смущава мислите на ловците на привидения, посещаващи замъка, привлечени от неговата тайнственост. Още по-странното, обаче, е че след като част от загадъчно изчезналите изгубените икони на Палфи, които той е ценил твърде много, биват открити, течността изведнъж спира да протича от саркофага.

През 1950 г. замъкът е опожарен, но впоследствие e възстановен и превърнат в архитектурен музей.

Бойнице е бил владение на редица знатни фамилии от Унгария и Полша, дори и на кралска особа – крал Матиаш Хуняди. 28-метровата липа, която се явявя най-старото дърво в Словакия, e наричана “липата на Хуняди”, тъй като под нейните клони кралят често е диктувал своите укази и закони.

Замъкът е забележителен и с интериора на своите зали, сред които изпъква Златната зала, украсена с позлатен резбован таван, разкошния Китайски кабинет, Колонната зала с двете мраморни статуи от бял мрамор, Гербовата зала, Рицарската зала, турския и музикалния салон, салонът на ловците. Освен картинната галерия, представяща произведения от XVI-XIX век, силно впечатлява и олтарът “Благовещението на Света Мария”’, дело на италиански майстор от XIV век.

Бойницкият замък e не само величествен комплекс от красиви здания, а и исторически символ на Словакия, чийто народ, макар и битувал под дълговековно чуждо владичество, устоява на опитите да бъде асимилиран, запазва неизменен своя културен код и успява, заздравявайки още повече духовните нишки, свързващи ги с попадналите под немска власт чехи, да опази идеала на чехо-словашката единност и да съхрани своето национално самосъзнание.